Всеки носи в сърцето си едно кътче, отделено за голямата му любов – бащината земя!

Там, където Въча напуска северните склонове на гордите Родопи и успокоена се отправя към равната И плодородна Тракийска низина, се намира град Кричим – бащина земя на около 8 600 човека, които населяват това кътче от нашата страна.

Не случайно и има защо кричимци да се гордеят с родния си край, със славното си минало, с природните си дадености, с плодородната си земя, с културните си традиции. За да може всичко това да се запази и развива през годините са нужни хората и това е основната движеща сила по тази земя. В градчето заемащо площ от около 5770 кв. м. живеят заедно в трудолюбие и мир хора от три етнически общности – българи, турци и роми – дружелюбни и отзивчиви един към друг.

Община Кричим се състои само от едно населено място и заема площ от около 50 000 дка. На север граничи с община Стамболийски; на изток с община Перущица; на юг с община Девин, а на запад с община Брацигово. Землището на град Кричим е разположено на 230 м. надморска височина и представлява рядко съчетание на планина и низина, с благоприятни природо-климатични условия. Градът е разделен на две части от протичащата през него прохладна река Въча, чиито води превръщат този край в една истинска природна райска градина.

Далече в миналото започва историята на Кричим - селище от древни времена, сформирало се от VI в. от н. е. като важна стратегическа крепост, укрепвана и развивана от българските владетели. Времето е оставило неизброими спомени за борбите на племена и народи, живели тук в потока на вековете. Към тези неспокойни години ни връщат останките на средновековните крепости край селището. На мъчнодостъпен скалист рид на левия бряг на Въча се намира Голямото кале - Иванковото, където е имало укрепление още преди идването на славяните и прабългарите. На десния скалист бряг на реката се намира Малкото кале, което всъщност е представлявало укрепен български град, свързан с Иванковото кале. В близост до Малкото кале, на голям камък е изсечен един изключително ценен надпис – прочутият Асенов надпис, който гласи: “На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”. Смята се, че става въпрос за думи изречени от цар Асен II, който е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена. И наистина остават те - думите, като вечна стража на едно славно минало, на едно славно място, на едно значително селище, което не си е променило името през вековете. То е било или Кръчим или Кричинос, за да бъде днес – Кричим!