Слънцето се беше застопорило на най високата си точка в небето над полето на село Гарван и прижуряше с жарките си лъчи.

«Тръгнала е добра мома, в Добружда да иде, с нейни мили братя жътва да си жъне, синор да си коси» - запяха жените, облечени в национални носии, влязоха в житния блок и със сърпове започнаха жътвата.

Денят се превърна в своеобразен фестивал на хляба. В 9.00 часа сутринта хората от Гарван се бяха събрали при Добруджанската къща и заедно се отправиха към полето. Там изпълниха ритуала по откриване на жътвата.

След откриването на летния ритуал участниците се завърнаха отново в Дуборужданската къща, където ги очакваше изложбата от обредни хлябове.

Местните жени бяха изработили шедьоври, влагайки старание и усет за красота. Със загадъчните имена – «Пита за кръстник», «Баница за свекърва», «Кошница за сватба», «Вълшебна баница» и други гарванските майсторски бяха ноименували своите произведения.

Като най-красив беше отличен кравая за откриване на жътва, изработен от леля Светлана, а със специална награда бяха отличени «тиганиците» на леля Мата.

Кулминацията на събитието беше пускането на реставрирания двигател на мелницата.

. С песни и танци местните самодейци поздравиха присъстващите.

Празненството завърши с кръшно хоро, на което се хванаха всичките близо 100 участника.