Подкрепяме инициативните
Блогът на Работилницата

Всичко може да бъде Тип-Топ

Posted by WCIF on 18th November 2016

#15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ продължава с разказа „Всичко може да е Тип-Топ” или един мотивационен ден във ВУИ „Ангел Узунов“.

Първият Мотивационен ден от програмата на мотивационната система Тип-Топ във ВУИ „Ангел Узунов“ гр. Ракитово дойде така емоционално, както и пълната луна на небосклона – дълбоко вълнувайки и осветявайки и най-скритите места на нашата социална реалност. И както луната ни показа, че в тъмното се крие приказна красота, така и Тип-Топ предизвика младежите без колебание да разкрият своите достойни и силни страни, да се усмихнат искрено на живота, да получат наградите за успехите си и да се изправят лице в лице със своите грешки. А грешките, както често припомня и екипът на Тип-Топ, са нещо, което трябва да приемаме и преодоляваме, за да можем да продължим пътя си напред към това да ставаме все по-добри с всяко следващо решение, което взимаме.

Мотивационният ден започна свежо с няколко енергични и дори музикално-танцувални енерджайзера, които събудиха тези, които все още се прозяваха и изпълниха със смях кръга, който учители и ученици, доброволци и организатори бяха образували. Когато участниците вече бяха достатъчно ободрени физически, всички заеха местата си и заедно си припомнихме приказката за Грозното пате, което животните не приемали, само защото е по-различно от тях, а дори грозновато в техните очи. Но това, което не виждали те било, че то вече носело в себе си изяществото и грацията на лебед и му трябвало само мъничко помощ, за да го разкрие.

Всъщност всички ние сме се чувствали понякога като Грозното пате, но сме склонни да го забравяме, изолирайки, пренебрегвайки и осъждайки другите, само защото смятаме, че са различни. Припомняйки си, че трябва по-често да се вглеждаме в силата на личността, без да се поддаваме на суета и слабост, дойде време и за поредната мотивираща игра на Тип-Топ, в която младежите бяха разделени в три отбора. Всеки отбор получи задача в категориите: Поведение и взаимоотношение, Знания и умения и Хигиена и здравна култура, които са заложени в самата система на Тип-Топ.

Мисията на първия отбор беше да разпъне палатка, на втория – да намери в Интернет какво означава думата „толерантност“, която после да обясни на съучениците си, докато всеки един от участниците от третия отбор трябваше да направи по 30 лицеви опори. За всеки отбор отговаряше преподавател, кой в последствие реши дали отборът се е справил успешно. Както и предполагахме, задачите не затрудниха младежите, но спомогнаха те да разберат колко е важна работата в екип, с което заслужиха и своите награди. Имената на всички участници бяха включени и в томбола за специалната награда – един следобед на басейн с организаторите на Тип-Топ в гр. Велинград.

Така неусетно стигнахме и до същинската част от програмата, а именно обявяването на резултатите от първия изминал месец на ВУИ „Ангел Узунов“ гр. Ракитово с реално прилагане на мотивационната система Тип-Топ. Първите петима младежи с най-голям брой точки получиха ваучер, който размениха на специалния Тип-Топ базар за награди по свой избор. Наградите бяха подбрани с цел да развиват творчески и практически умения у младежите, както и да провокират въображението им. Награждаването мина емоционално и с много поздравления, за високите постижения на най-прилежните. След тях дойде време да обявим следващите 20 младежи, които са постигнали добър резултат, като в следващия месец те ще получат различни предимства при участие е извънкласните дейности на интерната.

Тип-Топ обаче не забрави и младежите с най-много удивителни и следователно най-нисък резултат. Те получиха шанс да превърнат негативните удивителни – в точки, като приемат лична мисия, за благото на всички в интерната. За щастие никой не обърна гръб на тази възможност да се завърне шеметно в играта.

В края на Мотивационният ден емоционално посрещнахме и думата на късмета, който определи кой именно ще отиде на басейн с екипа на Тип-Топ. Макар и да спечели само един, всички бурно съпреживяха този красив миг от лятото.

Така заредени след дългия месец на точки и удивителни, поехме ободряващ дъх, виждайки, че нещата се случват, стига да не забравяме, че всички ние сме участници в тази прерасна игра наречена живот и точно заради това трябва да си помагаме, като истински съотборници.

Автор: Яна Овчеларова, Сдружение Re-act

18Nov

Сините сърца на Иджеван – на гости на една Младежка банка в Армения

Posted by Asya Zaharieva on 17th November 2016

Разположен на 137 километра от Ереван, в близост до границата с Азербайджан, Иджеван е малък град със славно минало. Той е административен център на областта Тавуш и се разполага живописно по склоновете на планина Гугарк и покрай криволичещата река Агхстев и множество стари манастири. Град със забележителна история, част от която е била изключително добре развита индустрия, представена чрез фабрики за текстил, дървообработка, производство на коняк и множество механи и заведения за настаняване. Днес региона Тавуш има много проблеми, а обезлюдяването, липсата на работа и бедността, са някои от основните. Миграцията с цел намиране на работа, в границите на страната, а и отвъд тях, е характерна за града и околността. Много деца прекарват почти цялата година без да виждат единия, а понякога и двамата си родители. Другата основна причина за нестабилното състияние на региона са престрелките по границата с Азербайджан, които до неотдавна са държали под напрежение и ежедневен стрес хората от населените места, разположени в близост до границата.

В Иджеван се намира северният клон на Eurasia Partnership Foundation, благодарение на която Малдежка банка Иджеван става възможна. Заедно с представители на Корпуса на мира, те обединяват усилията си, за да внесат чувствителна промяна и да помогнат на нуждаещите се в региона. Опитват се да внесат промяна в мисленето и поведението на хората в тази част на Армения. По техните думи, региона се населява от една маргинализирана общност, която има нужда от подкрепа от всякакъв вид – както материална, така и емоционална. Клонът на Младежка банка става реалност през 2013 година, като от тогава до сега успява да помогне на мнозина и да финансира редица младежки проекти.

Младежите от Иджеван организраха топло посрещане в своя офис, което дълго ще помним. Усмивките на лицата им, оптимизмът в думите им, слънчевият и уютен офис – мястото, където се сбъдват младежките мечти, са само малка част от безценните моменти, които имахме възможност да преживеем заедно. На срещата бяха поканени да се включат и представителите на местната младежка общност, представители на Корпуса на мира, младежи, чиито проекти са печелили финансиране през годините. Членовете на Младежка банка Иджеван представиха историята на банката и запознаха гостите с кампаниите и проектите, които са част от дейността им.

Чрез своите кампании и проекти, Младежка банка Иджеван се опитва да помага в подобряването ситуацията в региона, като провокира дебати и създава алтернативи за младежката общност. Екипът на банката е група от млади, активни и ангажирани с решаването на проблемите на общността хора. Дейностите на доброволците традиционно включват, както информационни срещи и кампании, така и фондонабирателни практики и провеждане на конкурси за младежки проекти. Успешно успяват да приложат идеята за „учене от връстници“, като по този начин обучават екипа си. Част от проектите на банката са лекции на тема „Лидерство“ и „Лично развитие“, обучителни курсове по темата „Какво не трябва да правим на интервю за работа“ със ситуационни разигравания, провеждани от предствител на Корпуса на мира.

Информационните кампании, които екипът на банката е организирал, се фокусират върху теми като грамотността, образованието, опазване на околната среда. Впечатление ни направиха проект „Равни възможности за всеки“, проект „Антидискриминация“, а също и поставянето на „Малка библиотека“ в парка на града, под формата на дървена кутия, в която всеки може да оставя и да взема книга за четене безплатно. „Добавят цвят към града си“ посредством няколко рисунки върху алеите на градския парк. Една от тях носи посланието „Спасете сините сърца на Иджеван“. Една красива метафора за младите хора на града, в които е надеждата за бъдеще и развитие на региона.

Изрисуваните кошове за боклук, част от проект „Весели кошчета за боклук“, се опитват да привлекат вниманието към културата на опазване на околната среда и, едновременно с информативния си характер, също внасят допълнителен цвят и радост в града.

Членовете на екипа на банката с гордост представиха инициативата, наречена „Младежка банка за малкия бизнес“, която осигурява обучение на талантливи млади хора от района в тънкостите на предприемачеството, изграждането и прокарването на бизнес план. Инициативата включва и първоначално финансиране на избрани с конкурс кандидати, които имат възможност да развият своята дарба или занаят в нещо, с което могат да се издържат и да бъдат самостоятелни.

Голямо беше вълнението в разказа на младежите от Иджеван, когато представиха изпълнението на проект в граничното село Беркабер, в което към онзи момент престрелките са били част от ежедневието на жителите. Те закупуват и поставят пейки в централната част на селото, като по този начин създават място, където местните могат да се срещат и да обсъжат проблемите на общността и как състоянието може да се подобри. С радост споделиха съобщението, което пристига в деня на поставянето на пейките, и което гласи: „Good news from the border: There were no shootings today. A group of young people were installing new benches in the center of the village.“ – „Добри новини от границата: Днес нямаше престрелки. Група млади хора поставяха нови пейки в центъра на селото.“

Изключително развълнувани бяхме от разказа на Варсик, координатор на Младежка банка Иджеван, която сподели историята на момиче от близкото село Ховк, което се обръща към тях с молба да финансират закупуването на печки за отопление на нейното училище. По думите ѝ, учениците в училището буквално замръзвали през зимата, защото училището разполагало едва с няколко печеки, които били стари и развалени. Друг проект, който получава финансиране от банката, след като момче от града моли за помощ, е поставянето на парапети на изключително опасни и стръмни стълби на улица Артскаян, Иджеван, които до момента не са били обезопасени. По думите на домакините ни, а и от това, което видяхме и чухме, става ясно, че Младежка банка е успяла да се наложи като разпознаваем и търсен източник на подкрепа в общността.

Към този момент около 80 млади хора са част от екипи на Младежки банки в различни краища на Армения. От 2007 година насам, общността на Младежка банка е подкрепила 140 проекта с доброволното участие на над 3000 младежи. Десетте банки в Армения успяват годишно да финансират проекти на стойност 15 000 долара.

Посещението на града и местния офис на Младежка банка бе част от програмата на 9-тия Форум на неправителствените организации от Черноморския регион, състоял се в Армения през октомври 2016 година. Представители на Младежка банка София и Младежка банка Габрово имаха възможността да се запознаят с членовете на екипа на Младежка банка Иджеван, Армения и да научат за проектите, които те са подкрепили.

Научи повече за Младежка банка Иджеван тук, за Eurasia Partnership Foundation в Армения тук и тук за Младежка банка International.

Автор: Ася Захариева, координатор на Младежка банка София

17Nov

Науката също може да те направи звезда в училище

Posted by WCIF on 13th November 2016

#15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ продължава с една история за успехите на учениците от ОУ „Георги Бенковски“ и техния учител – Йордан Ходжев.

Теодора и Георги са ученици в основното училище на село Мирково – „Георги Бенковски“. Той е в пети, а тя в седми клас. Вроденото им любопитство, желанието им да експериментират и изследват света ги доведе до центъра за извънкласни дейности „Знам и мога“ в същото училище. „Знам и мога“ е място, където възприемаме и мислим света със средствата на науката, но също и пространство, където децата имат възможност да споделят своите нужди, да изразяват свободно мнението си, активно да участват в живота на нашата малка общност.

Сега отново за Теодора и Георги! Те се включиха в живота на „Знам и мога“ още преди да бъде създаден когато заедно събирахме идеи и пишехме проект, когато търсехме източници на финансиране, когато си представяхме как ще изглежда и по какви дейности ще работим. По идея на децата в проекта включихме 3D принтер и писалка, с които може да се изработват модели (макети) на различни устройства или фигури, които предварително са проектирани дигитално.

Още с инсталирането на 3D принтера Гошко стана един от най-активните негови ползватели и участник в курса по прототипиране. Само за два месеца Георги, почти без помощ, изработва и сглобява макет на протеза за дясна ръка с множество подвижни части, който показва неговото високо техническо майсторство, а също и опит за решаване на социално значим проблем. В бъдеще подобни печатани протези ще заменят скъпите им еквиваленти, направени от леки стомани. Това е важно особено в страните, където липсват ресурси, а и при децата, които с растежа имат нужда от голям брой различни по размер протези.

Теодора пък показа силен интерес към експерименталната химия и най-вече към експлоадиращите смеси, гръмко наричани ендотермични реакции. Тя избра да улови енергията от такава реакция, за да изпрати ракета в околоземна орбита. Разбира се в началото започнахме с умален модел, направен от полиетиленова бутилка (за момента сме все още на това ниво), а за двигател подбра реакцията между калиев перманганат и 30% водороден прекис, при която взривно се отделя газ кислород или както сподели самата Теди: „Целта е да се взриви пластмасовото шише, в което се изсипва течността, и да се получи нещо като ракета, като сместа действа като гориво за ракети“.

След като Теодора и Георги завършиха проектите си, заедно с останалите ученици от „Знам и мога“ представиха направеното от тях на Фестивал на науката в София. Важен момент за децата беше и представянето на свършеното от тях пред медиите.

Какво ще стане от тук нататък не е известно, дали героите на тази история ще продължат да се занимават с природни науки, дали ще си изберат професия която изисква инженерни познания. Едно е сигурно, обаче, че опитът които придобиха те по време работата по проектите и тяхното представяне на Фестивала е донесло не само приятното усещане от добре свършената работа, а и е открехнало за тях вратата към един цял нов вълнуващ свят с приключения и възможности за реализация, чийто праг те вече се веднъж се осмелиха да преминат.

А кой съм аз, разказвачът, на тази история? Казвам се Йордан Ходжев. Така се случи, че от две години съм учител по природни науки на Теди и Георги в ОУ „Георги Бенковски“. В партньорство с Института за насърчване на професионалното образование и обучение кандидатсвахме по Програмата за детско и младежко развитие на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Така с общи усилия създадохме пространството „Знам и мога“, което показа силата си да открива нови хоризонти пред децата и да произвежда възможности да учат и да се развиват.

Общата ни работа с Фондация „Работилница за граждански инициативи” допринесе упешното извървявне на пътя до първото значимо постижение на Теодора и Георги, но далеч не само тях. За шест месеца работа, по проекта са обхванати общо 71 деца от 1-7 клас на училището и от още четири други училища от региона. Вярваме, че с развитие на проекта ще има повече докоснат съдби, които ще постигнат изява, благодарение на собствения си труд и въображение.

Автор: Йордан Ходжев, учител по природни науки ОУ „Георги Бенковски“, Мирково

13Nov

Хатидже Джурина: Изградихме собствено „младежко пространство” за изяви

Posted by WCIF on 4th November 2016

Следващият разказ от поредицата #15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ е на Хатидже Джурина, председател на Сдружение „Младежки инициативи Нестос”, град Якоруда. Разказът е вдъхновен от проект „Нова медия Якоруда – и ние сме част от обществото, чуйте ни!”, който сружението реализира по програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициаитиви“ през 2011-2013 г.

Преди малко повече от година, разбрахме за мисията на Фондация „Работилница за граждански инициативи“: да насърчава различни общности да поемат отговорности и да работят активно за социалното развитие, като използват пълноценно местните ресурси.

Нашият град Якоруда е малък град, разположен в подножието на три планини – Рила, Пирин и Родопите. Градът е много красив, разполага с различни забележителности, природата е уникална. Всичко това е прекрасно, но малкият град не предлага възможности за развитие на младите хора. С група млади ентусиасти решихме да променим това положение и да превърнем нашия град в по-привлекателно място за младите хора.

Като младо сдружение, което стартира дейността си през 2010, нямаме богат опит в реализирането на проекти. Имаме няколко проекта, с които се гордеем. Един от най-добрите и ефективни проекти, е този, който реализираме по програма „Дъга” на Фондация „Работилница за граждански инициаитви“, а именно – „Нова медия Якоруда – и ние сме част от обществото, чуйте ни!”.

На първата среща за организациите, кандидатстващи по програма „Дъга“ се запознахме с много нови хора от различни краища, хора с дългогодишен опит и множество реализирани проекти зад гърба си. Тогава си помислих, че нямаме шанс да спечелим проекта. Едва ли биха се доверили на организация с малко опит като нашата. Но въпреки това с нетърпение очаквах да излезе класирането на организациите, които ще бъдат подкрепени. Не мога да опиша с думи емоциите, които изпитах, когато видях, че сдружението ни е в листата на одобрените. Веднага споделих добрата новина с доброволците.

Първоначално и малко се стреснах, защото цялата отговорност по реализирането на проекта бе поверена на мен, страховете ми се основаваха на това, че все пак не всичко зависи от мен, ще работя с различни хора, ще се сблъскам с различни характери. Но тази отговорност вече беше поета и не ми остана нищо друго, освен да кажа „Напред и на горе!”.

В процеса на работа ми по проекта до днес съм имала и трудности, но хубавите неща и положителните емоции надделяват. На първо място получих удовлетворение за себе си, разбрах, че мога да съм полезна на младите хора, че мога да допринеса за промяната на моя град.

Благодарение на нашия проект успяхме да се докоснем до инициативността и креативността на младите хора от цялата община. Това донесе много добри резултати за тяхната социална адаптивност и личностно развитие. Изпълнението на всяка една от дейностите по проекта подпомогна създаването на различни типове лични и социални умения в подрастващите от целевата група. В процеса на работа придобихме допълнителни знания и умения, повиши се самочувствието ни на знаещи и можещи, пълноценни и конкурентно способни хора. Получихме също и допълнителни комуникативни умения, личностна изява, утвърждаване на собствената ни позиция и мястото ни в общността, което е добра предпоставка за успешни бъдещи граждански взаимодействия.

Благодарение на организираните по проекта срещи между ученици, учители, родители и представители на местната власт, повишихме обществената си активност и получихме широк отзвук сред местната общност, достигнахме до подобряване на учебно-възпитателната среда и доброто взаимодействие между различните възрастови групи. В процеса на проведените обучения по проекта до обогатихме знанията си от училище и получихме много нова информация. Създаде се една много интересна извънкласна форма на образование за една голяма група подрастващи. Изградихме едно собствено „младежко пространство” за изяви. Повишаването на знанията на участниците по проекта, оказа положително влияние и върху постиженията им в училище.

Всичко това стана възможно, благодарение на това, че „Работилница за граждански инициативи“ ни гласуваха доверие, дадоха ни възможност за развитие и усъвършенстване. Изказваме голямата си признателност на тази организация, защото тяхното съдействие не бе само финансово. През целия период на проекта те ни помагаха, винаги бяха отворени за въпроси и комуникация. Поправяха грешките ни, защото човек се учи от грешките. Организираха обучения, в резултат на които получихме много допълнителни знания и умения в областта, в която се развиваме.

Благодарим на „Работилница заграждански инициативи“, че ни дават възможност за развитие, радваме се, че в България има такива организации, които са склонни да помагат и да дават шансове на младите за напредък.

Бъдещето принадлежи на позитивния човек, на този който разбира цената на образованието и търси начини за реализация!

Автор: Хатидже Нури Джурина

Председател на Сдружение „Младежки инициативи Нестос”, град Якоруда

Останалите истории от поредицата #15историиЗаУспеха, четете от тук.

04Nov

Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове

Posted by WCIF on 28th October 2016

Огънят в камината бумтеше. Сухите съчки шумно пукаха, възпламеняваха се, и мигом се превръщаха в огнени въгленчета, които по-късно бавно тлееха и образуваха жарава. Дядо Петър сръчно разравяше въглените, добавяше тънки дръвца, а в тишината пукота им беше завладяващ. Тихо е в дома на възрастните хора. Но днес, те ще посрещнат в къщи куп малки дечица, които ще се учат да месят хляб. Очакваха да дойде и фолклорната група. Рано сутринта баба Пъша започна с приготовленията. Извади от килера нощвите, почисти ги, покри ги с тъкан месал и ги сложи на масата. Отся със сито от най-хубавото брашно, което имаше, и го изсипа в нощвите. Още предишния ден бе приготвила кваса за хляба. Набра хмел, свари отвара от неговите шушулки и запари царевично брашно. Получи се хубав квас, с който да замеси и научи децата да правят домашен хляб. Премени се баба Пъша, облече пошивана риза, върза пищимал и пъстра тъкана престилка. Прибра белите си коси и забради копринена кърпа. Подвикна на дядо Петър да донесе връшника, че да е под ръка когато дотрябва да се пече хляба.

Слънцето грееше, а лозниците на двора хвърляха пъстра сянка. Все още зелените гроздове висяха надолу и украсяваха асмите. По чакълената пътечка важно-важно се разхождаше котарака Писан. Откъм кокошарника се дочу кукуригането на петела.

В този момент двора се огласи от весели детски гласчета. Пристигаха момиченцата, които днес баба Пъша ще научи да месят хляб. Всички бяха превъзбудени от предстоящите вълнуващи преживявания.

Възрастното семейство посрещна децата и те се настаниха около голямата маса. В този момент пристигнаха и жените от фолклорната група, нагиздени с пъстри народни носии и китки в косите. Баба Пъша сладкодумно разказваше на децата какво ще правят с брашното, как ще стане тесто, и как после ще се опече питката, както и как накрая всички ще я опитат. След като успя да привлече вниманието им, тя се поинтересува дали някой се е опитвал да меси пита. На всички деца щеше да им е за първи път и затова много се вълнуваха. Баба Пъша отви нощвите, показа им отсятото брашно и им разказа как е приготвила кваса. Направи кладенче, а едно от децата изсипа шупналия квас в средата му. Добавиха и малко сол. Подаде дървена лъжица на друго дете и му обясни как да бърка, за да се получи гъста каша. Наобиколили нощвите, децата надничаха с любопитство и гледаха как от брашното се образува тесто. След като бабата сръчно го омеси, дойде ред всяко дете да се пробва със собствените си ръчички да меси. Много смях и веселба предизвикаха залепналите с тесто ръчички, които бабата умело изчисти като добави още брашно. Тестото беше вече готово. Баба Пъша донесе приготвената тава за печене, черна, кръгла, с вълнообразни краища отстрани. Помаза я с мазнина и децата сложиха питката в нея. Старата жена им показа как да я притиснат, за да бъде равномерно разпределена в тавичката. Завиха я с тъкания месал и оставиха на топло до камината за около час да втаса. Жените от фолклорната група запяха обредна песен , а децата подеха народните мелодии. Дядо Петър добави нови дръвца в камината, че да се образува жар за печенето на питката.

Междувременно бе дошла и съседката баба Райна. Чула детската глъчка и дошла да види какво става у комшиите.Тя имаше крава и носеше пълна кофа с прясно издоено мляко за децата. Докато да втаса тестото за питката, баба Райна показа на децата как се прави домашен кашкавал от краве мляко. Изсипа прясно издоеното мляко в голяма тенджера и го сложи на печката да се свари. Децата я наобиколиха и гледаха с интерес как млякото образува малки балончета и пухкава пяна. Баба Райна разказваше на децата, че е най-важен моментът, в който млякото се пресича с лимонена киселина и сол, за да стане кашкавалената смес. И момента дойде. Млякото завря. Едно от децата добави към млякото лимонена киселина. Друго добави 4 супени лъжици сол, а бабата непрекъснато бъркаше с голяма лъжица. Колкото повече вреше млечната смес, толкова по-добре се пресичаше. Трябваше да се свали от огъня, да се охлади малко, след което да се отдели кашкавалената смес от течността. Весело беше. Децата пееха наравно с жените. После бабата взе подходяща марля и цедка, и с помощта на децата прецедиха и оформиха кашкавала. Сложиха го на хладно, за да се стегне.

Баба Пъша отви тавата с питката. Беше добре втасала и готова за печене. Даде една вилица на децата и им показа как да надупчат и нашарят питката. Дядо Петър разрови огъня в камината като издърпа въглените в единия край. Постави тавата с питката. Покри я с връшника и посипа топла пепел и жар отгоре, че да се опече. Отново всички запяха песни. Не след дълго дядо Петър повдигна връшника и видя, че питката се е опекла. Извадиха я от пещта и я покриха с кърпа, че да „обиколи нивата”. Дойде и най-вълнуващия момент за децата –да опитат топла питка с пресен кашкавал. Старите жени разчупиха на децата дъхавата погача. Топла пара се издигаше , а мириса на прясно изпечено тесто беше завладяващ. Разрязаха и кашкавала на малки парченца. Ароматът и вкусът на домашно приготвените храни беше неописуем. Децата лакомо поглъщаха вкусните хапки.

Едно невероятно преживяване , една невероятна среща на поколенията, едно невероятно предаване на традициите на младото поколение.

А вкусът ?…
Това е „Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове”.

Автор: Димитринка Гетова
НЧ „Зора 1990”, с. Победа

Публикуваме разказа в рамките на кампанията #15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ. Разказът е вдъхновен от проект „Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове“, реализиран по програма „Живо наследство“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). От създаването си до сега ФРГИ е подкрепила над 1 100 организации, като средствата за тяхното финансиране надвишават 5,5 милиона лева. Към тях малко над 2,5 милиона лева са привлечени от местни дарители. #15историиЗаУспеха има за цел да покаже какво стои зад тези цифри.

28Oct

Стани част от “Study iT First”

Posted by WCIF on 12th October 2016

Една година по-късно осъзнавам, че кандидатурата ми по програма „Study iT First“ беше може би едно от най-добрите решения, които съм направил в последните години.“, споделя един от стипендиантите по програма „Study iT First“.

Млади, любопитни и мотивирани да бъдат част от света на софтуерните технологии, 13 първокурснци бяха подкрепени по стипендиантската програма „Study iT First“ на SAP Labs България и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ през академичната 2015 – 201 г. Програмата осигурява месечна стипендия, личен ментор, специалист в сферата на софтуерната разработка, както и възможност за стаж в компанията по време на лятната ваканция. Целта е студентите да бъдат стимулирани да посещават занятията в университета, както и да бъдат улеснени в професионалното си развитие и реализация.

През настоящата учебна година по програмата ще бъдат подкрепени 10 нови първокурсника от ИТ специалност в български университет. Можеш да бъдеш един от тях като изпратиш попълнени документи на електронен адрес konkurs@wcif-bg.org до 17 октомври 2016 г.

Повече за ползите от програма ще научиш от твоите колеги, които продължават да бъдат част от “Study iT First” и през новата академична година.

Работата с личен ментор в детайли

„Едно от най-хубавите неща в програмата е, че имам ментор, с когото можем да обсъждаме всякакви теми, дали технически или не толкова, и то на комфортно и неформално равнище. Много важна част от бъдещото ми развитие зависи от връзките, които създавам с други професионалисти и “Study iT First” ми предлага идеален начин да си създам такива.

Месечна стипендия и повече време в университета

Програмата ми допада най-вече с това, че стимулира студентите да придобият по-добра академична подготовка преди да се гмурнат в света на бизнеса. Според мен е добре да отделиш няколко години на по-добро овладяване на фундаменталните знания в университета. Стипендиите като тази са добра причина да се съсредоточиш върху лекциите, упражненията и контролните и мисля, че след години теоретичните знания ще се отплатят добре.

Много често студентите още от първи курс започват работа, не само защото се нуждаят от финанси, но и защото това е показател за успех и независимост. Случва се това да е работа, която не е по специалността и отнема от времето за лекции и упражнения. Study iT First ти гарантира, че ще имаш възможността да наблегнеш на ученето, като същевременно ще ти осигури финансиране и не по-малко важното – стаж по специалността, както и комуникация с професионалисти.

Стажът през лятната ваканция – най-голямото предизвикателство, но и най-сигурният начин да се научиш да работиш в реална среда

По време на стажа видях какво е да работиш по реален проект, какво означава да работиш в екип и да се съобразяваш със срокове. Също така видях какво е да се учиш „в движение” – всеки ден да научаваш нови неща, които на следващия вече се налага да приложиш. Най-предизвикателна за мен беше точно тази част на “учене в движение”, тъй като на работа новата информация трябва да се усвои по-бързо, отколкото в университета. Мисля, че се справих добре, успях за кратко време да навляза в новите технологии, с които трябваше да се запозная, а заслуга за това имат по-опитните колеги от фирмата, които ми отговаряха на всички въпроси.

Categories: Uncategorized
12Oct

Клас о-стани!

Posted by Mariya Tsekova on 27th September 2016

Началото на учебната година. Близо 720 000 деца прекрачват училищния праг на 15 септември, от тях – над 66 000 за пръв път. Колко от тях обаче ще останат в класната стая за да продължат образованието си?

Броят на отпадналите от училище нараства тревожно. Според данни на Националния статистически институт от април 2015 г., за учебната 2014 – 2015, от училище са отпаднали 21 146 ученици. От всички тях, най-много са учениците между 5-ти и 8-ми клас – 8 132.

В тази история ще ви срещнем с хора, които дават всичко от себе си за да останат техните ученици в училище. А техните ученици – те имат различни истории. Ученици от различни етноси. Ученици, чиито родители ги карат да работят за да допълват семейния бюджет. Ученици, които стават родители. И такива, които не разбират преподавания материал, защото не знаят добре български. Но най-вече ученици, които не припознават училището като „свое“ място, защото в него не откриват нищо познато и близко до тях. Всичи тях ги обединява възможността да попаднат в горната статистика, възможността – да останат без бъдеще. А тя е твърде голяма.

Не харесвам училището. Там е скучно и говорят неща, които не разбирам. Не харесвам децата от класа ми, с тях често се караме. Не знам защо трябва да идвам тук и постоянно да ме хокат, че нищо не разбирам. Вече шеста година ме мъчат с това. Чакам само да порасна – година, две най-много. Тогава нещата ще се промeнят. Стига само да не ме оженят или пък татко да ме вземе при себе си на работа. В чужбина.“

Подобни мисли вълнуват Асен – шестокласник от основно училище „Любен Каравелов“ в Пещера. Той е от ромски прозиход. Трудно се справя с българския език. Това е и причината да се затруднява при разбирането на преподадения материал в училище и да не може да общува пълноценно със съучениците си, а понякога и с учителите. В класа на Асен освен роми и българи, има и деца от турски произход. Никой от тях обаче не припознава училището като „свое“ място, не открива нещо познато. Никой, допреди една година, когато започва „Българското даскало“.

В „Българско даскало“ е интересно и забавно. Танцуваме народни танци. Пеем, разказваме приказки и легенди. Ходим и на екскурзии. Научих повече за българските и турските празници и обичаи. Съучениците ми научиха за ромските. Аз им разказвах. Мисля, че те не са толкова лоши. Сега с тях си говорим често извън училище. Няма значение какво празнуваме – Ерделез, Гергьовден или Байрам. Важното е да ни е приятно и да сме заедно. Чувствам се добре, защото никой не ми се кара, че не разбирам какво ми преподават. Тази година продължавам да съм в „Българското даскало“.

Всъщност „Българско даскало“ е СИП или извънкласно занимание, където учениците изучават бита и културата на трите етноса по интересен за тях самите начин. Неговата цел е да спомогне за по-добрата комуникация между учениците от различните етноси и да превърне училището в привлекателно за тях място, така че те да останат в класната стая.

Децата сами пожелаха да участват в „Българско даскало“. Заедно решаваме какво да правим и къде да отидем.Проучвахме историята на града, бита на някогашното население, традициите и обичаите, издирвахме легенди, посещавахме исторически забележителности и децата с интерес се включваха във всички дейности.“, споделя г-жа Дафинка Самарджиева, главен учител в ОУ „Любен Каравелов“.

Наред с опознаването на различните етноси и техните традиции и обичаи, СИП „Българско даскало“ възпитава в толерантност, грижа към другия и заобикалящата ни среда.

Всекидневно уча децата си на любов и грижа към човека до нас, към класната стая, към училището, към квартала, към природата, към всяко нещо, което ни заобикаля. Най-големият ми успех е, че учениците ми започнаха да разбират посланията ми. Тайната на успеха се крие в това – да провокираш любопитството на децата, да адаптираш материала към техния опит и да надграждаш камъче по камъче, докато изградиш стълбичка. Поколенията се променят, децата са различни и ти трябва да се пригодиш към тях, а не да изискваш да се превръщат в нещо, което не са.“, продължава г-жа Самарджиева.

Освен в училището в Пещера, СИП „Българско даскало“ има и в ОУ „Св. Климент Охридски“, с. Алеко Константиново, където също учат деца от различни етноси и имат сходна проблематика.

СИП „Българско даскало“ е един от начините, чрез които целим да задържим в образователната система деца от уязвими групи, заплашени от отпадане от образователната система и последващо социално изключване. Целим и да създадем подкрепяща среда, да им вдъхнем увереност и самочувствие. Стремим се да изхождаме от интереса на децата, прилагаме интерактивни методи за обучение, даваме им възможност пълноправно и активно да участват в училищния живот и да вземат решения за дейности и въпроси, които ги касаят.“, обяснява Атанас Кузманов, изпълнителен директор на Фондация „КУЗМАНОВ“ и един от създателите на „Българско даскало“.

Постепенно учениците започват да припознават училището като „свое” място и чрез създадените след старта на „Българско даскало“ ученически парламенти. Там учениците вземат важни решения и участват активно в училищния живот. Заседанията им се провеждат веднъж месечно в присъствието на учител, който е техен ментор. В Парламентите учениците дискутират проблеми, предлагат решения, планират и организират различни събития: отбелязване на празниците на всички представени етноси в училището, благотворителни и доброволчески акции.

„Активните ученически парламенти дават възможност самите ученици да подкрепят свои връстници, заплашени от отпадане от образователната система и социално изключване, чрез редица училищни и местни инициативи. Така усилията на учителите да задържат даден ученик в училище се подкрепят и от учениците в ученическия парламент. При постигането на една обща цел, взаимодействието между ученици и учители става по-ефективно и пълноценно.“, продължава Атанас Кузманов.

Освен с децата, от „Българско даскало” работят съместно с и за техните родители. Ангажират ги в различни инициативи. Създали са клуб на родителя. Привличат ги и като членове на Училищното настоятелство. Мотивират ги да бъдат активна страна и да изискват най-доброто за децата си. За да станат част от живота на децата си, за да разбират техните чуствата, за да реагират адекватно в различни ситуации.

И най-вече за да чуват техните деца: „Клас стани!“ до края на обучението им.

„Българско даскало“ е проект на Фондация „Кузманов“, който се реализира по програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с финансовата подкрепа на Фондация „Велукс“.

Автор: Мария Цекова

27Sep

Валентина Боева: Понякога е нужно малко за да се задвижи механизмът на промяната

Posted by WCIF on 24th September 2016

Казвам се Валентина Боева и съм част от училищно настоятелство „Заедно за децата“ към СОУ „Бачо Киро“, град Павликени. Фондация „Работилница за граждански инициативи“ ни подкепи да запазим живи традициите на нашия край, предавайки ги на младите хора. Тази подкрепа обаче беше само началото.

Всъщност понякога само малко е необходимо за да се задвижи механизмът на промяната . „Работилница за граждански инициативи“ се оказа за нас това нещо – двигател за последващи инициативи, реализирани от нашето настоятелство.

Началото беше проект „Фолклорът – мост между поколенията“ по програма „Живо наследство“. Благодарение на него срещнахме младите хора – ученици от СОУ „Бачо Киро” град Павликени и възрастните хора – самодейци и читалищни дейци в едни от най-оживените в културно отношение населени места в павликенския край. Възрастните хора разказаха на учениците как са живяли преди, какви са били техните празници и обичаи. Уеници гостувахав селата около града за да наблюдават какви са традициите на нашия край. Всичко научено младите хора представиха по време на инициативата „Павликенски извори”.

Благодарение на проекта ние успяхме да привлечем множество малки дарители, който подкрепиха дейностите от една страна, а от друга подпомогнаха закупуването на традиционни костюми за младите хора. Успяхме да намерим подкрепа за различни събития: обогатяване на материално-техническата база, консумативи, абонамент за училищната библиотека, културни и спортни дейности – патронен празник на гимназията, чествания на празници, награди за завършващи ученици и много други. Училищно настоятелство „Заедно за децата” подкрепя всички дейности и проекти на СОУ „Бачо Киро“, град Павликени. Целите, които си поставя винаги са насочени към обучение, възпитание и просперитет на учениците, както и на тяхното израстване като образовани и културни граждани.

Към днешна дата благодарение на подкрепата на „Работилница за граждански инициативи“ настоятелството провежда системна и целенасочена политика за усвояване на местни обичаи и народни танци. Кампанията за набиране на средства обхващат поне две последователни години и са насочени преди всичко за възраждане и съхраняване на местните културни обичаи. Основна цел е да бъдат развити творческите способности на учениците, да бъде осмислено свободното им време и чрез повишаване интереса им към българските народни танци, да бъдат приобщени към училищния живот.

Работим активно с местната общност за привличане на съмишленици и затова смятаме, че успяхме да повлияем на дарителските нагласи на местно ниво. Разчитаме на обществената подкрепа, която е и доказателство за промяната в нагласите на обществото към младите хора с интереси в областта на културата. Натрупаният опит на бизнеса да помага на младежите, участници в инициативите на Училищното настоятелство „Заедно за децата” им даде възможност да се включат в дейностите и в работата по нови инициативи. Самостоятелно това се случи като бе учредена стипендия за даровити ученици – ЕТ „Марияна Добрева”, а съвместно с други структури на младите хора – подпомагане на дейностите на Ученически съвет. Установи се и се разви сътрудничество и партньорство и с други организации от региона – агробизнеса, читалища, клубове и други.

Ние имаме амбицията да разпространим опита на настоятелството съвместно с подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и в други малки градчета и училища.

Автор: Валентина Боева, УН „Заедно за децата“, град Павликени

Историята е част от кампанията #15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ.От създаването си до сега ФРГИ е подкрепила над 1 100 организации, като средствата за тяхното финансиране надвишават 5,5 милиона лева. Към тях малко над 2,5 милиона лева са привлечени от местни дарители. #15историиЗаУспеха има за цел да покаже какво стои зад тези цифри.

24Sep

Ванушка Димитрова: „Успяхме да разрушим стереотипа за днешното нечетящо младо поколение.“

Posted by WCIF on 13th September 2016

Дни преди първия учебен ден, продължаваме поредицата #15ИсториизаУспеха, съзадена по случай #15годиниФРГИ, с разказа на Ванушка Димитрова от Училищното настоятелство към ЕГ „Пейо Яворов”, гр. Силистра.

Училищното настоятелство при ЕГ „Пейо Яворов”, гр. Силистра в две поредни учебни години – 2012/2013 и 2013/2014 получи финансиране на своите проекти: „Виртуалната библиотека – условие и необходимост” и „Виртуалната библиотека – условие и необходимост за формиране на читателска култура“. Проектът е финансиран по програма „Знания за успех” на Фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на SAP Labs България. Вторият проект е естествено и логично продължение на проекта „Виртуалната библиотека – условие и необходимост”.

Програма „Знания за успех“ даде възможност на над 100 ученици от Езикова гимназия „Пейо Яворов”, гр. Силистра да преоткрият четенето, да го превърнат в удоволствие и ценност, нужна както в ежедневието, така и в личностното развитие. С подкрепата на ФРГИ успяхме да разрушим стереотипа за днешното нечетящо младо поколение. Щастлива съм, че успяхме да приобщим деца в социално нравностойно положение към инициативите в училищната библиотека.

Създадохме виртуална библиотека и читалня. Сега организираните работни места са комфортни, уютни и съвременни. Предимствата на електронния достъп до библиотечния фонд, ползването на електронен четец, лаптоп, принтер, проектор превръщат ученето и четенето в привлекателна, лесна и завладяваща дейност.

Нашите ученици промениха отношението си към ученето и към самоподготовката за учебния процес. Развиха уменията за работа в екип, за извличане и обработване на информация, за водене на дебати и аргументирано отстояване на позиция. Социалните компетентности, формирани у учениците, ги правят по-мотивирани и повишават самооценката и себеуваженито им.

Изградените нови нагласи към четенето като ключова дейност за учене и личностно развитие, откриват нов свят за гимназиста. То вече е осмислено като познавателна дейност, необходима в ежедневието на ученика.

Благодарим на екипа на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, че ни мотивира да работим за благото на другите. Благодарим, че ни дадоха възможност да видим мечтите си реализирани.

Някъде бях чела, че идеята е само първата стъпка по пътя към мечтата, но ако няма кой да те подкрепи, една стъпка път не прави. Нашият път стана възможен благодарение на програма „Знания за успех“.

Автор: Ванушка Димитрова,
УН към ЕГ „Пейо Яворов”, гр. Силистра

13Sep

Олимпия Тенева-Николова: Помогнахме на хора в неравностойно положение да повярват, че могат да направят нещо значимо

Posted by WCIF on 7th September 2016

Преди време, докато работехме над документацията по един проект, един от нас погледна купищата документи с несметните повторения в тях и въздъхна: „Всичко това би могло да се каже само с няколко думи: Така животът на тези хора ще стане малко по-лек”.

Уви, твърде често неправителствените организации, финансиращи различни проекти у нас, подхождат към тях чисто формално и имат изумителни критерии за „допустимостта” на една или друга идея. Но това не е всичко. Ако не дай си Боже спечелиш проекта, тръгваш по един трънлив път, осеян с препятствия, възражения, уточнения, рязане на средства, допълнителни условия и непризнати разходи. Плюс многобройни безсмислени срещи. А като се стигне до отчета … е за това дори не ми се говори. Всичко това може да бъде заменено с общуване по електронната поща. Затова бях приятно изненадана от екипа на ФРГИ с неговия широко скроен мироглед и готовността да ползва технологиите на ХХІ век.

Нашата организация, „Приятели на хора в неравностойно положение” се стреми да облекчи съдбата на хората с психични проблеми. Целта ни е да извадим хората с психични проблеми от изолацията и да им вдъхнем увереност в собствените сили и възможности. Създаденото от нас ателие по фотография е специално избран подход, в който чрез изразните средства на изкуството хората с психични заболявания имат възможност от една страна да покажат своята гледна точка, а от друга да повдигнат завесата и да повишат чувствителността на българското общество към хората в това положение.

Основният проблем на всички програми е в това, че когато те приключат, става почти невъзможно да се осигури допълнително финансиране. Така отпада възможността за постигане на мултиплициращ ефект, тъй като никъде не можеш да кандидатстваш с идея, която вече е печелила проект. Повечето НПО сякаш се интересуват най-вече от разнообразие и бройка на идеите, а не от трайните резултати.

Точно този недостатък отсъства в работата на Фондация „Работилница за граждански инициатива“. Тази организация се интересува преди всичко от дълбочината на самата идея, от нейната реална приложимост и резултатите, които ще бъдат постигнати. По този начин „Работилница за граждански инициатива“ се превърна за нас в спасителната ръка, благодарение на която успяхме да надградим постигнатото с хората в неравностойно положение, да затвърдим техните знания и да им вдъхнем тъй нужната за тях увереност – вярата, че някой мисли за тях. Вярата, че могат със собствени сили да направят нещо значимо.

Фондацията ни помогна да осъществим идеята „Пътуваща фотоизложба”, при което отново се изненадах – помощта беше не само на хартия, не споделиха с нас само финансите си, но и своите контакти, като това ни позволи да реализираме максимално целта на проекта.

Другият проект, по който работихме с екипа на Фондация „Работилница за граждански инициатива“, беше свързан отново с фотографията. Благодарение на тяхната подкрепа хората довършиха обзавеждането на фотографския си клуб и получиха практически умения не само да правят, но и да обработват дигитално своите снимки. Майсторството им в тази област се разви изненадващо силно и се оказа, че хората с психични проблеми често притежават удивително оригинални творчески способности.

Макар обикновенно да се полага накрая да бъдат поднасяни благодарности и хвалебствия, аз бих искала вместо това да кажа: „Не се успокоявайте! Бъдете все тъй отворени за добрите идеи и все така не се скъпете на готовност да подадете ръка!”

Автор: Олимпия Тенева-Николова
„Приятели на хора в неравностойно положение”,
Сдружение с нестопанска цел, София


Публикуваме разказа на Олимпия Тенева-Николова като част от поредицата #‎15годиниФРГИ‬, създадена по случай 15 години от създаването на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Поредицата има за цел да покаже какво стои зад цифрите: над 1 100 подкрепени организации, 1 186 финансирани проекта, 5,5 милиона лева отпуснати за финансиране на проекти и малко над 2,5 милиона лева привлечени от местни дарители за финансираните проекти.

07Sep