Преди време коментирахме избора на едно НПО да получи дарение. Днес развръзката на случая с дарените по принуда средства на Ангел Бончев е факт. Фондацията “Утре за всеки”, която не върна сумата, дори и след като самият Бончев обяви публично, че е дарил средствата под натиска на похитителите, като откуп за съпругата си, бе осъдена да върне  157-те хиляди евро заедно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.  Това, че съдът потвърди погрешността на този избор може само да ни радва. По-долу можете да изчетете пълния материал за осъдителната присъда, публикуван в www.novinite.bg

Фондация “Утре за всеки” осъдена да върне откупа на Ангел Бончев

Фондация „Утре за всеки“ трябва да върне парите от дарението на бившия футболен президент Ангел Бончев, което той направи принудително като откуп по настояване на отвлеклите го похитители.

Софийски градски съд обяви за нищожен договора за дарение на сума 157 000 евро от 01.08.2008 г., защото е бил сключен под заплаха.

Съдът осъжда Фондация „Утре за всеки“ да върне на Ангел Бончев сумата от 157 000 евро заедно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Искането на Ангел Бончев за мораторна лихва върху главницата в размер на 93 271,58 лв. беше отхвърлено като неоснователно. Read the rest of this entry »

Безспорно всички сме забелязали, че когато наближат празници, хората са по-склонни да помогнат, да дарят за дадена кауза. Как обаче избират каузата си, по какъв начин и какво даряват (пари, продукти, дрехи, чрез смс, по банков път и т.н.), какви са тенденциите за развитието на дарителството. Авторът Зорница Стоилова от в.”Капитал” търси отговори на тези въпроси в статията си “Предай нататък”, описвайки вдъхновяващата инициатива на един млад дарител и по какъв начин тя отразява българското общество. Мнения изказват и представители на НПО сектора занимаващи се с дарителство, сред които и Илияна Николова, изпълнителен директор на ФРГИ и частни дарители. Приятно четене, дано тази история вдъхнови и вас!

Предай нататък

„По света филантропията се крепи на индивидуалните дарители, тоест средната класа. Проблем тук е и къде е средната класа.”

Илияна Николова
Изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи”

„Това беше моята касичка. Вече е нашата касичка. Давам ти парите от нея. Стига да ги дадеш за някой друг”. Posted Nov 29/10:56. От gtsekov.

Gtsekov e Георги Цеков, а съобщението му бързо обиколи социалните мрежи още в същия ден. Той е на двайсет-и-няколко години. Работи в рекламна агенция. А мотивът му да напише горните редове са два проблема, които го дразнят адски много в средата, в която живеем – неспособността да виждаме по-далеч от утре и прекомерният егоизъм.

Всичко започва, когато осъзнава, че касичката, в която от няколко месеца пуска железни левчета, е натежала сериозно, а той не знае за Read the rest of this entry »

Ситуацията с Катуница продължава да ескалира, разгарят се протести и безредици в цялата страна, разменят се мнения, обиди и удари в интернет и в реалното пространство. Избрахме два, според нас изключително точни анализа на ситуацията. Първият анализ представя мнението на поета и публицист Бойко Ламбовски, публикувано във в. Сега. В него той засяга и темата за дарителството в България, тема, по която ФРГИ винаги е имала активна позиция – как е абсолютно неприемливо полицията да получава дарения, дори и от подсъдими или престъпници, как хора са принуждавани да „даряват” като откуп за собствения си и този на жена си живот. Втората статия е на д-р Антонина Желязкова, историк и социален антрополог,  директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, представител на гражданския сектор и е публикувана във в. Труд

Царят. На БГ прехода. Киро.

Катуница влезе в националния фокус и едва ли ще излезе до изборите, пък и след това. Не е случайно. Дори името е показателно (вероятно идва от катун). Поради имитационния характер на повечето държавни, политически и културни построения в страната ни историческият преход от тоталитаризъм към демокрация също се извърши на кестерме, патриархално-баджанашки нрави формират всяка скрита картинка и преобладават при вземането на важни решения. Изборите отчасти се купуват, отчасти Read the rest of this entry »

Вчера видях една обява за работа – голяма организация си търси „фъндрейзър”. Извинете за английския, но у нас до сега няма май българска дума за тази професия. Професионалното поприще е почти непознато в Българияс и дотолкова, колкото някой практикува тази професия, то това обикновено е под друго име – едни се наричат маркетинг специалисти, други „мениджъри развитие”, трети ПР експерти и какво ли не още. Преди 2-3 години даже уважаваният седмичник „Капитал” като част от една своя инициатива за представяне на нови професии, представи професията фъндрейзър. Нямаше много хора, които да говорят за нея. Разбира се бързам да кажа, че продуцентът е някакъв еквивалент на фъндрейзъра в бизнес сектора. Фъндрейзърът, обаче „печели” пари за каузи и то най-вече от частни дарители.

Ние от ФРГИ от няколко години се опитваме да развиваме професионално такива хора, които работят за НПО. Не сме сполучили особено, защото не откриваме повече от 2-3 такива хора. Вероятно това се случва защото няма кой знае колко целенасочени усилия да се развива тази важна част от работата на всяка НПО. Причините са много и различни. Неособено развитата среда за дарителство, несъразмерността на набраните средства в сравнение с вложените ресурси и усилия, икономическите затруднения от последните 2-3 години, конкуренцията на местна и централна власт и на медиите и не на последно място навлизането в полето на набирането на средства на конкурентните за сектора професионални ПР и рекламни агенции.

Така професията „фъндрейзър” се превърна във феномен – за последните 10 години е имало не повече от 4-5 кампании за набиране на средства от страна на НПО, по принцип, и то проведени от не повече от 3-4 организации, но пък аз лично съм прочела над 20 автобиографии, в които различни хора записват като свои компетенции управлението на инициативи за набиране на средства или пък дарителски кампании, че и предават своя опит.

Точно за това очаквам с нетърпение набирането на средства да се постави на професионална основа и да се направят опити за проследяване на реалните резултати от едни такива целенасочени усилия от страна на определена организация.

Успех на фъндрейзърите във фъндрейзинга.

Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация “Работилница за граждански инициативи”

„Подкрепяме инициативните” – това е мотото на Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Постоянно търсим начини да оказваме подкрепа на личности и общности, които искат да подобрят живота си и понякога се нуждаят от съвсем малко помощ, за да го постигнат. ФРГИ с финансовата помощ на фондация „Чарлз Стюарт Мот” съдейства за учредяването и институционалното развитие на обществените фондации в България. По-долу публикуваме откъс от интервю на в-к „24 часа” със социалния антрополог Харалан Александров, в което той посочва обществените фондации като начин общностите да се справят сами с проблемите си и да разчитат единствено и само на държавата за развитието си.

…

Има ли алтернатива?

Разбира се, тя никога не е изчезвала. През всичките тези години българите в голямата си част не спряха да работят, да създават блага, да образоват децата си, да спазват законите и да се надяват на по-добро. Просто отказаха да се примирят и да се затрият, може би напук на самозабравилите се елити и провалените лидери. Така в ежедневна борба за оцеляване се зароди алтернативен икономически елит – предприемчиви, трудолюбиви и упорити хора, все повече от които стигат до прозрението, че семейното им благополучие не е възможно извън общността. В последните месеци изследвах т.нар. обществени фондации в Лом, Стара, Загора и Ямбол, създадени от точно такива активни хора с местни дарения и подкрепата на фондация „Чарлз Стюарт Мот” и Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Установихме оптимистична тенденция – десетки хора проявяват щедрост насред кризата, като даряват за най-различни общностни каузи. Спрели са да мърморят и да се чудят как държавата ще ни оправи, огледали са се, видели са другите смислени и заможни хора наоколо, събрали са се, очертали са приоритетите на своя град и са се запретнали да търсят решения. Без шумен пиар и разточителни благотворителни кампании намират начин да споделят собствените си постижения, умения и предприемачески талант със своите съграждани. Тъкмо тази щедрост е разграничителната линия между псевдоелита и истинските лидери.

Получават ли подкрепа от властта?

Да, в рамките на ограничените ресурси. За разлика от други това правителство откликва позитивно на локалните инициативи. Все повече с тях се ангажира и местното самоуправление. И може би това е хубавото на краха на надеждите и фантазиите, че ще бъдем спасени отвън и наведнъж. Бате Бойко беше последната голяма надежда за спасение, и видяхме на какво е способен – открива магистрали и спортни зали човекът, толкова може, толкова прави. Идеята, че важните решения ще дойдат отгоре, от държавата очевидно е несъстоятелна в период на криза. Добрата новина е, че все повече хора осъзнават това и започват да очертават границите между държавната политика, частната инициатива и общностното действие. Това е гаранцията, че в бъдеще ще си върнем нашите отчуждени общности и че няма да допуснем младите хора да се маргинализират, да освирепеят и да подивеят.

„Елитът на прехода е по-граблив от английските вандали”, интервю на Мила Гешакова, в-к „24 часа”, 7 септември 2011

На 30 август Националната мрежа за децата публикува становището си „Защо във вестниците не трябва да се появяват снимки на убити деца”. Поводът – водещи български печатни и електронни издания публикуваха снимка на убитото на 23 август в София 12-годишно момченце. В продължение на темата за крайно безчувственото към жертвите и техните близки отразяване на убийства, трагедии и катастрофи ФРГИ публикува статията на Елена Кодинова, която обобщава и критикува цялостното отношение на българските медии.

През лятото на 2004 двама български шофьори, Георги Лазов и Ивайло Кепов бяха отлечени в Ирак от ислямски фундаменталисти. Показваха ги вързани и на колене по всички световни медии, а зад тях стояха маскирани терористи с автомати в ръце. Започнаха дипломатически совалки, разузнаването ни бе на крак,  външният министър Соломон Паси се появи по “Ал Джазира” като Сулейман Фаси…

 Но  никога няма да забравя вечерта на 13 юли 2004 г., когато пристигна новината, че Георги е обезглавен от похитителите си. Read the rest of this entry »

ФРГИ подкрепя  становището на Националната мрежа за деца по повод публикуваната в няколко български ежедневника снимка на тялото на убито 12-годишно дете. Ние сме абсолютно съгласни, че появата на подобни материали в медиите е грубо погазване на правата на жертвата и гавра с трагедията на близките му. Пълното становище на НМД, отразено и в рубриката „Блогове”  на уебсайта на в-к „Капитал”, можете да прочетете по-долу.

 Становище

От името на 86-те организации, членуващи в Национална мрежа за децата, бихме искали да изразим своето възмущение от публикуването във водещи български печатни и интернет издания на снимка на тялото на убито в София 12-годишно дете на 23 август 2011 г.

 Разкриването на самоличността и особено публикуването на снимки на деца в риск или жертви от насилие е практика, която медиите в целия цивилизован свят от години са приели за особено неетична по няколко причини: Read the rest of this entry »

Ние от ФРГИ твърдо застъпваме позицията, че дарителството в полза на държавата е абсолютно неприемливо. Такава практика не съществува и не е толерирана в нито една друга държава на света. В контекста на продължаващите скандали с даренията към МВР, решихме да публикуваме статията на журналиста Росен Босев от в. „Капитал”, която анализира проблема, проследява взетите мерки и тяхната (не)ефективност.

Най-краткият преразказ на историята с даренията на МВР би звучал така:
- В началото на лятото съвсем случайно стана ясно, че през първите три месеца на 2011 г. МВР е получило два пъти повече пари от спонсори, отколкото за цялата минала година.
- Преди някой да беше успял да даде смислен отговор на въпроса какво налага министерството с най-големия бюджет в държавата да има донори, вестниците“Сега” и “Дневник” разкриха, че сред дарителите има разследвани, осъждани и/или издирвани бизнесмени.  Read the rest of this entry »

Размириците в Лондон през последните дни провокираха международен дебат. Каква е причината за случващото се, защо точно там, едностранни ли са мненията по проблема и чий проблем е това? Едва ли е лесно да се отговори на всички тези въпроси.

ФРГИ се стреми да информира за случващото се по света и у нас и Ви предлага няколко публикации, които са директно и индиректно свързани с конкретната темата. Публикациите не отразяват личното мнение на ФРГИ, а имат за цел да информират за значими обществени проблеми и за различните гледни точки по тях.

Years of liberal dogma have spawned a generation of amoral, uneducated, welfare dependent, brutalised youngsters (Read more: http://www.dailymail.co.uk/debate/article-2024284/UK-riots-2011-Liberal-dogma-spawned-generation-brutalised-youths.html#ixzz1V5jDCCiG)

London Riots – BBC (http://www.youtube.com/watch?v=biJgILxGK0o&feature=share)

The story of the Freedom writers (http://www.freedomwritersfoundation.org/site/c.kqIXL2PFJtH/b.6737121/k.AEC0/Our_History.htm)

Изглежда медийният отзвук относно даренията към МВР ще провокира корективни мерки от страна на Министерство на вътрешните работи. Както вече ФРГИ също сигнализира за проблема на своята Facebook страница, последните дни промениха напълно представите ни за дарителството в България. Дошло е време да стане ясно, че гражданите не са тези, които трябва да финансират държавните институции по два пъти. Всеки плаща данъци, които спомагат за функционирането им. Допълнителни дарения не би следвало да се очакват. За повече по темата, можете да намерите тук.