Подкрепяме инициативните
Блогът на Работилницата

ФРГИ подкрепя гражданският сектор в Унгария

Posted by admin on 17th September 2014

Фондация „Работилница за граждански инициативи” изразява подкрепата си към неправителствените организации в Унгария, които са обект на зачестили репресии, комрометиращи тяхната надежност и заплашващи независимостта им.

След преизбирането на правителството на Виктор Орбан през април 2014 г. в Унгария са предприети опити за налагане на пълен държавен контрол върху дейността на гражданските организации, което е  пряко нарушение на основните свободи и принципи на Европейския съюз.

„Ние сме убедени, че унгарските граждански организации не трябва да остават сами в борбата си да защитят своята легитимност и независимост, както и че този случай заслужава вниманието на най-високите европейски институции.“, пише в петицията.

Подкрепете и вие неправителствените организации в Унгария тук: http://www.esurveyspro.com/Survey.aspx?id=ed23ae97-2927-4f60-874f-1313f9a30958

17Sep

„Заедно можем повече“

Posted by admin on 21st July 2014

Поводът за интервюто с д-р Милен Врабевски е наградата за Индивидуален дарител „Заедно“ 2014, но разговорът излезе от рамките на събитието и премина през теми, като – национална идентичност, дарителство, изграждане на гражданско общество.

Разкажете за себе си и своята работа?

Лекар съм по образование. От 1997 година управлявам научно-изследователски проекти в клиничната медицина. Собствената ми изследователска организация взаимодейства към днешна дата с най-добрите медицински институции в 14 централно и източноевропейски държави. През 2007 година учредих Фондация Българска Памет, чиято мисия и дейност се разгръщат в четири направления:  утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване и социализация на културно-историческото наследство; инициативи за борба с демографската криза в България; образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Дейността на фондацията се фокусира около няколко приоритета  от национално значение и се финансира с мои лични средства.  Бих казал, че мисията й е осъществяване на съвременната идея за национална идентичност в перспективата на европейската принадлежност на България и в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие. През 2013 бях отличен с най-високото отличие на Европейския парламент „Европейски гражданин на годината“ за една от дългогодишните  инициативи на Фондация Българска Памет „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“.

Кой беше проекта, за който получихте награда „Заедно 2014“?

Проектът се казва „Път към университета“ и е плод на дългогодишния ни опит в подкрепа на образователни инициативи за ученици и младежи в малки и отдалечени общности в Югозападна България. Основната цел на проекта е да се отговори на сериозните нужди за реализация на младите хора, чрез подпомагане на подготовката им за прием в българските висши училища, чрез спонсориране на кандидат-студентски курсове, а също и включването им в целогодишна културно-образователна програма за развитие на активно гражданство. През 2012 година представихме „Път към университета“ на годишната среща на Глобалната инициатива на Клинтън, в която аз и съпругата ми бяхме поканени да членуваме. Най-голям мащаб до момента постигнахме през учебната 2013/2014 година – общо 757 записани в кандидат-студентските курсове. Мотивацията на младежите да учат и да се развиват е видна в процента успеваемост  на държавните зрелостни изпити и на кандидат-студентските изпити. Повече от 70% са приети през 2013 година във висшите училища във Варна, София, Пловдив и Благоевград. Радостно е, че на фона на някои обезпокоителни тенденции в национален мащаб, образованието се припознава като висша ценност в семействата на тези деца. Очакваме резултатите от кандидат-студентските изпити в края на месец юли и  планираме увеличаване на мащаба на кампанията за учебната 2014/2015 година.

Разкажете ни за други каузи, за които сте дарявал?

Предстои ми да направя две мащабни дарения за изграждане на скулптурни монументи на цар Самуил и на княз Борис-Михаил Покръстител в София.  През 2014 имаме повод да честваме кръгли исторически годишнини около имената на тези най-величави и значими средновековни български владетели. Ако трябва да дефинирам каузата на тези дарения – то тя е каузата за утвърждаване на националната памет и националното самочувствие като едно позитивно и градивно средство за възпитание на младите и конструиране на настоящето. Паметта на едно общество носи голяма част от истините за неговата идентичност и ние носим важната отговорност за адекватната проекция на тази памет в настоящето и бъдещето на нашите деца…, което ми напомня, и за една не по-малко важна кауза, която винаги и навсякъде съм подкрепял – раждането на повече деца за България. Наскоро със съпругата ми подкрепихме учредяването на фондация “Майки за донорството”, а от 2007 до ден днешен не съм преставал да подпомагам семейства с репродуктивни проблеми, които се борят да имат своя рожба. Официалните данни за възпроизводството в страната ни сочат крайно негативна тенденция. Мисля, че няма национален приоритет с по-висока значимост от борбата с демографския срив. Това е един от най-важните проблеми, който генерално ме мотивира да се ангажирам с благотворителност.

Смятате ли, че дарителството е признак за зряло гражданско общество?

Определено може да се твърди, че индексът „благотворителност“ е показател за  зрелостта на едно гражданско общество. Смятам също, че появата и наличието на дарителски нагласи сред все повече хора и организации със значителни финансови възможности, но също и сред гражданите, е белег за консолидация на нашето общество. Показва една енергия заедно да решаваме проблемите си в настоящето. „Заедно можем повече“ се наложи като лайтмотив в изказванията на официалната церемонията по връчването на наградите „Заедно“.

Инициативите, които подкрепяте,  имат ли и подкрепата на общността и какви са промените, до които даренията водят?

Отново ще дам за пример даренията за образование и гражданска компетентност, защото те са и дарения във вярата и упованието на родителите за по-добро бъдеще на техните деца. В тази връзка най-важните промени, които постигаме, са повече солидарност в общността и доверие към нашите инициативи. Мисля че даренията, обединени под конкретен национален приоритет (в случая реализация на младите хора), водят до по-добро разбиране, фокусиране и адаптиране към обществения консенсус и към националните приоритети, ако бъдат дефинирани ясно.

Каква е каузата, зад която винаги сте готов да застанете?

Моята лична кауза е родолюбието във всичките му измерения. Заедно със съпругата ми се стараем  с личния си пример да възпитаме децата си в дух на родолюбие, а с благотворителните ни инициативи, на които гледаме генерално като на инвестиция в родолюбието, се опитваме да събудим родолюбивия  импулс и у другите. Време е българите да се освободят от комплексите за националната ни малоценност,  като разберат добре, че да се обича отечеството е признак на добро самочувствие и готовност да надграждаш и да доказваш своето родолюбие с резултатите на своя труд.

Трябва ли дарителския акт да е анонимен?

В някои случаи категорично да!, но генерално погледнато, актът на дарителство трябва да служи за градивен пример, както и да фокусира вниманието върху важни за обществото проблеми. В този смисъл примерите, каузите и инициативите на дарителството трябва да присъстват осезателно в самия център на публичността. Определено смятам за важно да се възпитава чувството за събитийност в обществото ни, когато става дума за благотворителност. В момента публичната чувствителност не е достатъчно изострена в посока към градивното и прагматичното, което аз лично смятам, че се отразява негативно на просперитета на държавата ни.

21Jul

Мозайката – търсим корените си в миналото и мястото в настоящето

Posted by admin on 7th July 2014

Текстът, който ни изпрати Пепа Пенева, Фондация Open space, получи Първа награда в конкурса „Моят опит с програмите на ФРГИ“.

Всичко започна с една разходка в стария град през август 2013 г. Във Велики Преслав бяха пристигнали две момичета доброволки от Грузия и Италия, да помагат на екипа ни, току-що открил „Работилницата“ – място, за срещи и общуване между поколенията.

Разхождахме се из руините и разговаряхме за миналото, за днешните хора, за корените и вдъхновенията ни. С гордост споделяхме с гостите, колко велики времена са били тогава. Как писмеността (предимно превод на църковната) и летописите, вече на български език, са оставили памет за поколенията. Разглеждахме останките от двореца, Златната църква, водопреносната система (уникално за времето си съоръжение за отопление на помещенията), и някак неусетно стигнахме до изкуствата и майсторите – ювелири, шивашките работилници, мозайката и иконите. И тогава за пореден път се помислихме, че не правим достатъчно тази история да се чува и познава от хората. Малко с носталгия, и повече с гордост разбира се, беше изпълнена тази първа среща на момичетата с реалността в малкия град. Стъпка по стъпка ги въвеждахме в обстановката, срещи с хората и инфраструктурата, с техните нужди и желание за промяна, докато стигнахме до идеята „Работилницата“ във Велики Преслав да започне да преоткрива местните изкуства и традиции, и да създава пространства в града, където да ти е кеф да отидеш и още повече да си поканиш гостите.

Речено сторено! Започнахме срещи с местни хора, говорихме за проблемите, за нуждите, какво липсва в града ни? Навсякъде се чуваха проблеми и оплаквания, липса на работа, лоши пътища и нищо, което да те зарадва и осмисли деня ти. Опитахме се да провокираме, и попитахме „Защо тротоарите пред къщите са толкова обрасли в треволяци? И това ли трябва да е грижа на Общината и кмета? Някой друг да почисти квадрат – квадрат и половина пространство пред собствената ни порта?“ Разбира се, че за много хора този въпрос бе меко казано стряскащ, но постепенно във времето намерихме хора, които се съгласиха с нас: че всички сме абдикирали от задълженията си и чакаме някой друг да поправи нещата, сякаш някой друг да живее живота ни!

Намерихме съмишленици, хора и няколко идеи, върху които решихме да започнем работа. Като начало искахме да „изтупаме“ праха от едно прекрасно изкуство – декоративната мозайка и да привлечем хората да правят нещо с ръцете си и докато това им се случва – да разговарят и търсят решения на проблемите си. От години работим с този модел и сме проверили в практиката, как ангажирани в правене-то, споделяме и намираме себе си. Нямаме претенциите да сме измислили нещо ново, просто сме преоткрили за себе си, потенциала на старите „седянки“, когато ръкоделието и сладките приказки са сплотявали хората.

Идеята ни бе подкрепена от ФРГИ и финансирана по програма „Живо наследство“. Запретнахме ръкави и през зимните месеци поработихме из архивите. Търсихме информация, образци и модели на декоративната мозайка и как се е развивала във времето. Намерихме над 78 образци на това изкуство и, разбира се за приноса на Преславската школа по времето на Симеон (893 – 927 г.). По повод намерената керамична икона на Св.Теодор Стратилат, изкуствоведите казват, че „в това изкуство се съчетават чертите на провинциализма с изискаността на официалното византийско изкуство“, но са и категорични, че „преславската рисувана керамика има свой собствен стил, отличаващ се от стила на всички художествени центрове през Х в.“. Нямаше как да не изпитаме гордост! Перифразираме думите на Вазов – „И ний сме дали нещо на света“ (отнася се за буквите), но ви молим да бъдете снизходителни и да приемете тази реплика и за мозайката!

Думите на Вазов някак от самосебе си се загнездиха в главите ни, и спонтанно ни предизвикаха да ги изработим от парчета керамика. Петя Мод и Калин Къров – местни майстори, която от години, украсяват дворове, къщи и пространства с различни детайли, направиха списък на нужните материали и с група желаещи, се захванаха да изработят надписа.

Екипът на Археологическия музей в Преслав – наш партньор в проучванията, се зарадва на идеята и отреди специално място за надписа в парковата си открита зона.

Следващите елементи, които искахме да запечатаме бяха:

- Преславската шевица. Може би малко хора знаят за дървото на живота и останалите символи, вплитани в орнаментите. Моделът, който изработихме ще се монтира (до дни) на входа на Карталовата къща – автентична стара къща, която си заслужава да посетите идвайки във Велики Преслав.

- Мозайка от дървени букви на кирилица и глаголица, които ще бъдат монтирани в 3D постамент в градския парк,

- „Масата“, която вече се ползва и радва местните хора с цветовете и шарките си,

- но особено сме горди с труда на най-малките (в ателието за 8 – 10 годишни деца), които заедно с доброволката ни от Грузия, направиха табела за входа на „Работилницата“ в щура коминация от хартиени релефи.

Публиката ни определено е изненадана. Идват и се снимат с изработените детайли, а за нас това е не само добре свършена работа, но и начин да привлечем за малко светлината към Велики Преслав и района. Сега ни предстои по-отговорната задача: как да продължим и развиваме средата си? Показахме, че можем, но най-вече че всичко зависи от нас и сърцата ни.

Фондация „Опън Спейс“

Проект „Мозайката – не само история“,

с подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи“

по Програма „Живо наследство“

с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“

07Jul

Инициативата “Журналисти в училище” през погледа на Константин Павлов – Комитата

Posted by admin on 25th June 2014

В деня, посветен на журналистката Валя Крушкина,  Фондация „Работилница за граждански инициативи“ срещна известни български журналисти, носители на наградата „Валя Крушкина“ с ученици от Първа английска гимназия и 1 СОУ. Целта на инициативата „Журналисти в училище“ бе да отговори на въпросите какво е журналистиката и кои са предизвикателствата пред тази професия, кое гарантира нейната обективност и какво е да си журналист и да работиш за медия в България. Сред участниците бе Константин Павлов – Комитата, който е бивш възпитаник на Първа английска гимназия. Той сподели впечатленията си от срещата с учениците в блога си. Публикуваме материала и в блога на Работилницата.


При корените, неочаквано

Автор: Константин Павлов – Комитата

Днес, заедно с Росен Цветков, Полина Паунова и Христина Христова–Любомирова, по покана на Илияна Николова от Работилницата за граждански инициативи, говорихме пред учениците от най–скъпото на сърцето ми училище – Първа английска гимназия (114–то училище, известно като „английската“ едно време ;) ) за това какво е журналистика.

Гимназията външно почти не се е променила, откакто аз бях там. Дворът си е все така асфалтов, а сградата все още се споделя с началното 112–то училище. Коридорите също не са мръднали особено. Във фоайето са изчезнали мъдрите мисли на Людмила Живкова и лозунгът „Единство, творчество, красота“. Изчезнал е и призивът на Тодор Живков от писмото до ДКМС – „Учение и труд, жизнерадост и вдъхновение“. Изчезнала е и нагледната агитация между прозорците в коридорите, която представляваше портрети в цял ръст на Тодор Живков и на текущия съветски ръководител, обилно гарнирани с цитати от другаря Георги Димитров за „слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Понеже когато бях ученик там, случих точно времето когато съветските ръководители мряха като мухи, и нагледната агитация се сменяше със скоростта на светлината. Съвместните портрети в цял ръст на Тодор Живков с Андропов се смениха за няколко дни със съвместни портрети с Черненко и с Михаил Горбачов, който се оказа учудващо държелив и си е жив и здрав до днес. За съжаление, не забелязах и надписите по английски на вратите, които толкова ми направиха впечатление, когато влязох да уча там през 1983г. „Library“ (библиотека) „Headmaster“ (директор) „Deputy Head“ (зам. директор) „Office“ (мястото, където чистачките си държаха кофите и парцалите) .Сега стените са поделени между двете училища. На едната стена има витрини за наградите на 114–то училище, другата стена е заета от детски рисунки и друго творчество от 112–то училище. Няма да си кривя душата, сега ми харесва много повече.

Лекцията се проведе в кабинета по физика на втория етаж. Мисля че точно в този кабинет никога не съм стъпвал, защото нашият кабинет по физика беше на партера, който беше и класна стая за нашия клас. Идеята на организаторите беше да обясним на младото поколение що е то журналистика и защо се занимаваме с нея. Аз бях канен по „несериозната“ част  – по гражданската журналистика, а другите трима обясняваха какво е то да си журналист по професия и да работиш в медия в България. Моите „съученици“ не ме разочароваха – от първия въпрос бяха по темата и точно в целта. Което означава, че слуховете за това, че расте неориентирано младо поколение не са съвсем верни.

Какво осигурява обективността на медиите? Доколко собствениците и главните редактори казват на журналистите какво да се пише? Къде е балансът между лична неприкосновеност и обществен интерес? Каква е връзката между заплатата, компромисите със съвестта и качеството на медията, в която работиш?  Аз разказвах за блога, за снимките, за това дали съм се страхувал от нещо и дали по някакъв начин съм попадал под натиск. Най–интересен за учениците беше Росен Цветков, който подхвърли няколко приказки за работата си под прикритие със скрита камера и как няколко пъти е бил на ръба да бъде разкрит. Полина се опита да съкрати максимално празните приказки и илюзиите и да обясни „право куме, в очи“ за това какво означава да си журналист в днешно време и как трябва безкомпромисно да се постъпва понякога, въпреки изкушенията под формата на пари и други облаги. Христина пък говореше за изпитанията, през които преминаваш, когато си пред камерата на живото предаване.
Това посещение беше много вълнуващо за мен. Не знам дали съм ви споменавал, но моите медийни експерименти датират още от времето на гимназията, когато в подготвителен клас, заедно с младежите от нашия клас започнахме да „издаваме“ вестничето „Ученически ГЛАС“ – който се пишеше на ръка върху бели листове, които после с връзки се преснимаха на ксерокс в един научен институт (където работеше бащата на един от редакторите), след това страниците се свързваха с телбод и накрая безплатно се разпространяваше в класа.

Мисля че първият материал, който подготвих, беше интервю с един съученик, в което обсъждахме достойнствата и недостатъците на двата исторически филма – „Хан Аспарух“ и „Златният век“, като критиката беше определено на страната на първия ;) 15–тина години след това, кажи–речи същият редакционен екип основа Нет Инфо, който имаше значително по–голям търговски успех. От това време ми остана и увлечението по фотографията. Фотографията тогава беше доста тежка занимавка. Преди всичко беше доста скъпа, защото човек трябваше да се сдобие с техника (слава богу, голяма част от моята ми беше подарък за някой от рождените дни) и да си купува консумативи, които не винаги се намираха лесно. Хартиените снимки се получаваха след дълги и сложни химични процеси на червена лампа в банята в тавички, пълни с химикали. По време на гимназията съм изснимал около 1000 снимки и почти всичките съм ги вадил на тъмно в банята а след това съм сушил със специални преси. (Тук можете да видите мъничка част от тях)

Ще спра тук, преди да съм ви разказал надълго и нашироко за пет от най–интересните години в живота ми и се надявам да имам възможност да продължа по някакъв начин тази инициатива с родното училище :)

Източник: http://komitata.blogspot.com/2014/06/blog-post_23.html

Categories: Uncategorized
25Jun

ФРГИ в подкрепа на независимостта на НПО сектора в Унгария и срещу оказването на политически натиск върху гражданските организации

Posted by admin on 12th June 2014

ФРГИ като част от активния живот на НПО сектора в България и партньор на Институт Отворено общество, в изпълнение на Програмата за развитие на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, публикува отворено писмо от унгарски неправителствени организации до: Унгарското правителство, Председателя на Европейската комисия и унгарските представители в Брюксел.

На 12 юни, унгарското правителство се среща с представителите на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, за да обсъдят дейности свързани с Финансовия механизъм  на Европейското икономическо пространство, част от които е Програмата за развитие на НПО.

Публикуваме оригиналното писмо, както и обобщеното му съдържание на български:

Спрете тормозът върху унгарските неправителствени организации!

От началото на своето преизбиране на власт, унгарското правителство започна кампания, атакуваща доверието към унгарските неправителствени организации, като целта е да се осъществява контрол върху тяхното финансиране и независимостта на тяхната работа. Ние вярваме, че едно динамично и независимо гражданско общество, играе основна роля в едно демократично общество, тъй като то е един от основните регулатори на управляващата власт. Има различни примери, в които, тормозът над гражданския сектор може лесно да доведе до криминализирането на организации от НПО сектора и ефективно да възпрепятства тяхната работа. Ние изразяваме своята солидарност с унгарските неправителствени организации и апелираме унгарското и всички други правителства да се въздържат от преследване на гражданското общество!

Stop Targeting Civil Society in Hungary!

Background:

After the widespread criticism due to the elimination of independent institutions, the dismantling of the framework of parliamentarianism, the opening of the second term of the Orban’s government in 2014 has seen even more challenges: new impetus was given to questioning the credibility and hindering the independent financing of autonomous civil organizations representing a counterbalance to the government.

The Norway Financial Mechanism (Norway Grants) is part of an agreement between the EU and Norway, Iceland and Lichtenstein about funding projects in less-developed European economies. The Hungarian government launched its attack against the Norwegian Civic Fund (NCTA) at the beginning of April, only a day after its massive re-election victory. The NCTA is a small portion of the Norway Grants, which is distributed by a consortium of four Hungarian foundations, which have previously administered the grants with great success. The accusation is that through the four foundations, Norway is trying to influence Hungarian politics. Norway firmly denied the accusations.

When the Norwegian government rejected the charges, the Hungarian government sent agents of the Government Control Office (KEHI) to audit the Fund’s administering organizations. The government has led an escalating campaign accusing the four NGOs of political meddling that helped Norway disburse the grants. It said KEHI would audit Okotars, the consortium leader NGO, but sent KEHI agents to two other partner organizations as well. The foundations were threatened with the suspension of their tax number if refused cooperation. The legal basis of the audit is disputed by the administering organizations of the consortium.

In the past years, NGOs, especially those critical of or countering the ideology of the government (LGBT+ rights groups) were subjected to defamatory attempts. On May 30, 2014, an article was published stating that the government blacklisted independent Hungarian civil organizations that have benefitted from the Norwegian Civic Fund (NCTA) on the basis of their alleged political affiliation. In an emailed statement to Reuters on this day, the government said it had no intention of fighting individual NGOs, but it repeated the charges that the grants sought to exert political influence.

Civil organizations’ opportunities for legal advocacy and the room to maneuver are becoming smaller, and media publications may be henceforward constrained to exercise self-censorship because regulations of the media law curtailing the freedom of speech and judicial practices would hold them back from publishing articles criticizing the government. All these steps make Hungary resemble Putin’s Russia, where, with the silencing of the last free voices, all the defenses of the democratic state are being demolished.

According to Atlatszo.hu – one of the blacklisted NGOs: the scandal sparked by the Hungarian government over the Norwegian funding of local NGOs has escalated to the extent that groups advocating environmental concerns and anti-corruption are being targeted by the authorities. The only tangible reason to be found is that the Hungarian government doesn’t approve of funding being distributed to organizations, which they do not approve of.

As things stand, the organizations that are receiving or have received a grant are prone to face investigations from the authorities, with the declared intent to decide whether they were legitimate recipients of the Norwegian tax-payers’ money, or whether they were handpicked to represent niche political interests that go against the will of the Hungarian majority.

According to the Hungarian Civil Liberties Union, another blacklisted NGO: These are steps in a series of government actions aiming to silence people, from ordinary citizens to the press to civil society, and prevent them from voicing any criticism against the government. An examination of government actions since 2010 shows that the elimination of independent institutions, the dismantling of the frameworks of parliamentarianism and the trivialization of opposition voices already started during the previous government cycle. Such measures include the Media Law, the curtailing of the Constitutional Court’s authority, the elimination of the institution of the independent Data Protection Ombudsman, the transformation of the election system and the means of approval and contents of the Fundamental Law.

As part of the government’s silencing efforts of independent voices, the editor-in-chief of one of the largest Hungarian online news sites, Origo.hu, was forced unexpectedly to leave his job on June 2. On the last week of May, the news site published a series on János Lázár, Secretary of State for the Prime Minister’s Office, noting that his recent spending of 6.500 EUR from public funds on travel expenses was presumably unjustified. In response, János Lázár exercised visible pressure. It is probably due to this incident that the editor-in-chief of Origo.hu, who was said to have resisted the political pressure exercised by the publishing company, was forced to quit yesterday. The editorial board of Origo.hu expressed its disagreement with dismissing the editor-in-chief and considers the conditions for continuing its work insecure. Since June 2, a number of staff members quit their jobs. The management of Origo.hu denied the accusations about political pressure.

Recommended articles, statements:

http://www.liberties.eu/en/news/putins-methods-against-criticism

http://norvegcivilalap.hu/en/government_attacks_hungarian_NGOs

http://english.atlatszo.hu/2014/06/03/hungarian-govt-targets-ngos-atlatszo-hu-is-also-under-assault/

http://www.transparency.org/news/pressrelease/transparency_international_calls_for_an_immediate_end_to_intimidation_

http://www.reuters.com/article/2014/06/02/us-hungary-norway-funding-ngo-idUSKBN0ED1QW20140602?feedType=RSS&irpc=932

http://www.hrw.org/news/2014/06/05/dispatches-harassing-civil-society-hungary

About the constitutional de-constructing:

http://tasz.hu/en/news/hclu-hungarian-example

Action:

If you agree with the statement below, please publish it on your website or your social media platform on June 12, 2014 during the morning hours. If you would like to amend the statement, please feel free to do so. We recommend using a simple black picture to illustrate a statement in order to demonstrate the unity of the action.

Timeline:

On June 12, the Hungarian Government meets the representatives of Norway, Iceland and Lichtenstein to discuss the European Economic Area Grants, to which the Norway Grants is part of. In response to the above-described events, we ask our partner NGOs to publish the statement below on June 12th at 9AM in solidarity with Hungarian civil society.

Statement:

Stop Targeting Hungarian NGOs!

Since its re-election, the Hungarian government launched a campaign attacking the credibility of Hungarian NGOs and are striving to gain controlling power over their funding distributed independently from the government. We believe that a dynamic and independent civil society plays a fundamental role in a democratic society, as it is one of the key checks and balances to governing power. As demonstrated by Putin’s Russia, the harassment of the civil sector could easily lead to the criminalization of NGOs and could effectively hinder their work. We stand in solidarity with the Hungarian NGOs and call on the Hungarian and all other governments to refrain from harassing civil society!

Categories: Uncategorized
12Jun

Подкрепа и промяна на стереотипите

Posted by admin on 30th May 2014

Публикуваме историята на група ученици, които имат огромни успехи на международни училищни състезания и възможности да продължат напред и да побеждават. Сега те имат нужда от подкрепа, за да участват в следващия кръг на състезанието World Scholar’s Cup в Сингапур.

Мария Милева, Илиана Безинска, Велизара Георгиeва, Джамиле Камбер, Милка Стойчева, Кирил Каров, Росана Петкова, Стефани Чобанова и Георги Георгиев са имената на деветимата български ученици, прославили страната ни на регионалния кръг на състезанието за наука World Scholar’s Cup, което се проведе в Истанбул, Турция на 10-11 май 2014г. Учениците са разпределени в три отбора като и трите са в топ 5, както следва на 1-во, 2-ро и 5-то място. Общо от състезанието си тръгват с повече от 80 медала и 13 купи като награди за дебати, есета, тестове, индивидуални и отборни представяния, в областите История, Социални проучвания, Наука и Специална област.

След успехът на регионално ниво, българските ученици са класирани за световния кръг на състезанието, което ще се проведе на 24-27 юни 2014 в Сингапур. Сумата, която да покрие разноските за участието на трите отбора е 23300 лв., които нито училището, нито самите ученици имат възможност да платят.

„Нужна ни е помощта на хората за осигуряване поне на половината сума. Учениците са работили почти една година, за да се подготвят за това състезание и заслужават шанса да представят България в последния кръг на това състезание. Помогнете им да променят наложените стереотипи за българите и да покажат на света какво може да се постигне с упорита работа и труд.“, призовава учителката Атина Лао, която подготвя учениците за конкурса и в миналогодишното му издание.

През изминалата 2013 г. Джамиле Камбер, Мария Милева и Илиана Безинска, ученички от езиковата гимназия  „Академик Людмил Стоянов” – Благоевград, представиха България на първи кръг на състезанието World Scholar’s Cup в Прага и се класираха за световния кръг, който се състоя в Дубай през юни. Състезанието включва умения по писане на есета, решаване на тестове и водене на дебати на английски език. След отличното представяне, заедно с учителката си Атина Лао, ентусиазираните гимназистки решават да сформират настоящите три отбора.

Подкрепете младежите тук или като посетите благотворителното събитие, което организират в Благоевград. Повече информация на: https://fundrazr.com/campaigns/6lgX8/ab/61V2q1

Categories: Uncategorized
30May

Толерантност… в комикси

Posted by admin on 28th May 2014

Нашите партньори от Български дарителски форум, стартират нова инициатива, свързана с новините за събития и дейности на своите членове. Освен редовният Календар, всяка седмица ще бъдат публикуват и “репортажи” от мястото на събитието. Ето и първата история, посветена на изложбата “Комикси за равнопоставеност”, която ФРГИ организира.

Трябва да призная, когато чуя нещо от сорта на „изложба на комикси за равнопоставеност” съм доста скептичен. Бил съм свидетел на разнообразни уъркшопове и лекции за толерантност и всичките ми се струваха изключително безсмислени.

„Бъдете толерантни” не е сложно послание, но тези, които нямат намерение да са толерантни, едва ли биха дошли на съответните събития. Така че повечето пъти оставаш в стая с хора, които мислят същото като теб и повтаряте неща, с които общо-взето всички сте съгласни. Все пак отидох да видя изложбата в Червената Къща –„Комикси за равнопоставеност”, с подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Влизайки в сградата, открих, че посетителите не са много – срещу вратата има една жена на компютър и от време на време някой фантом тук-там. Намерих изложбата в една от залите на Червената Къща – големичка стая с роял, две маси със столове, шкафове и …нито един човек. Когато обаче започнах да разглеждам комиксите, закачени по стените, се убедих, че съм сгрешил с предварителния си скептицизъм.

Целият текст на Александър Хурмузов, можете да прочетете на: http://www.dfbulgaria.org/2014/sh/

28May

Даниела Димитрова: „Националната кампания „Място в сърцето” е изпит по морал и ценности за гражданите на Плевен.“

Posted by admin on 23rd May 2014

Представяме ви интервюто с г-жа Даниела Димитрова, която номинира спортното игрище за боче в Плевен в националната кампания „Място в сърцето“.  Текстът е част от поредицата интервюта, свързани с 12-те места, достигнали до финал в кампанията.


1. Защо Спортното игрище за боче спечили „Място в сърцето“ на Плевен?

Създаването на стационарно спортно игрище по БОЧЕ в гр. Плевен е идея, която обединява състезатели, треньори, фенове, родители, граждани. Спортът БОЧЕ се популяризира в страната, чрез децата и младежите с интелектуални увреждания на Спешъл Олимпикс, България. Нашата организация „Плевенски Обществен Фонд – ЧИТАЛИЩА” е постоянен партньор на движението Спешъл Олимпикс и ежегодно организира националния турнир по БОЧЕ в гр. Плевен. Сами разбирате, че идеята за изграждане на стационарно игрище обединява много хора.

2. Защо го номинирахте в националната кампания „Място в сърцето“?

Номинацията на тази идея е водена от желанието ни в нашият град да се построи първото в страната стационарно игрище по БОЧЕ, не само за да създаде условия за постоянно спортуване на децата и младежите с интелектуални затруднения, но и за техните връстници от нашия град. То ще се превърне в „място” за всички, на което на открито и със средствата на спортната игра и общуването, ще се стопят бариерите между нас и различните от нас.

3. За Вас лично какво място е Спортното игрище за боче?

Спортното игрище по БОЧЕ ще бъде „МОСТЪТ”, „ПОДАДЕНАТА РЪКА”, „ЗАЕДНОСТТА”. То ще бъде събирателната точка на хората, възможността да ставаме по-близки и по-разбиращи, по-духовни и по-истински.

4. По какъв начин игрището обединява жителите на града?

Жителите на нашия град ежегодно стават съпричастни на националния турнир по БОЧЕ. Наличието на постоянно игрище, ще даде възможност тази спортна игра да влезе в живота на останалите деца, млади хора, а защо и на хората от третата възраст.

5. Разкажете ни повече за него.

С набраните средства ще бъде изградено първото в страната стационарно Боче-игрище. То ще бъде с размери: 25/5 м. Върху игрището ще бъде изграден Боче-корт с размери: 18/3,50 м., пейки за зрители и съдийски места. Изграждането на Боче-игрище ще даде възможност за успешното провеждане на националните турнири на Спешъл Олимпикс по Боче, на които гр. Плевен е домакин от 2005 година, както и спортни събития и състезания с деца и младежи от нашия град. Прогнозната сума, необходима за изграждане на новото спортно съоръжение е 20 000,00 лв.

6. Защо хората трябва да подкрепят игрището и в дарителския етап на кампанията?

На 19 и 20 юни 2014 год., в Парк “Кайлъка”, Плевен ще се проведе традиционния  Национален турнир по БОЧЕ на Спешъл Олимпикс, България, при домакинството на Сдружение „Плевенски Обществен Фонд – ЧИТАЛИЩА”. Съорганизатори на събитието са Помощно училище „П.Р.Славейков”, Плевен и БАЛИЗ, Плевен. В турнира ще вземат участие деца и младежи, с ментални и физически увреждания от гр. Плевен и от други градове на страната.  Със своя принос, всеки плевенчанин може да стане част от идеята за подкрепа на хората, които са социално изключени, да станат част от общото ни усилие за по-здравословен и хуманен начин на живот.

7. Според проекта какво ще се промени?

Проектът ще промени не само инфраструктурата на Парк Кайлъка, но ще промени самите нас. Даряването, създаването, съпричастността – това са отличителните черти на щастливия човек. Този проект ще ни даде възможност да направим по-щастливи себе си. Освен това, ако включим хората с интелектуални затруднения в нашия ежедневен живот, голямата полза ще бъде за нас, останалите. Те притежават тази вродена радост, ентусиазъм и любов към живота…

8. Какво мислите за националната кампания „Място в сърцето“?

Националната кампания „Място в сърцето” е изпит по морал и ценности за гражданите на нашия град. Тя тества техния дух и готовност да бъдат истински хора. Ако кампанията няма успех, това ще бъде отговор на въпроса: Какви хора са плевенчани? Каква е истината за техния манталитет и гражданско отговорност? Този отговор може да бъде болезнен, но той ще нарисува истинската картина на духовната същност на местната общност.

Подкрепите изграждането на първото в България стационарно игрище за боче на сайта на националната кампания “Място в сърцето“. Даренията се осъщесвтяват по три начина: банков превод, онлайн дарение или дарителски смс на номер  17 777, с текст DMS MYASTO. За повече информация тук.

23May

Даниела Пенчева: „Младежка банка провокира младите да са полезни за себе си и другите“

Posted by admin on 22nd May 2014

Ако проактивността,  откривателският дух и вярата в силата на младите да променят света, имаха собствено име, то щеше да е Даниела Пенчева. От 2012 година Даниела е координатор на Младежка банка – Русе и успешно съчетава работните си ангажименти с интереса към изкуството и модата. За себе си казва, че обича да намира малките чудеса в деня и да кара хората да се усмихват. Непрекъснато търси и намира нови познанства с интересни хора.  Еднакво отдадена  на каузите по проектите на Младежка банка – Русе  и на хобито си да снима красивите залези над прекрасния Дунав.

Какво мотивира един млад човек и какви са предизвикателствата и поуките от работа в полза на обществото и защо са ни нужни Младежки банки, четете в интервюто с Даниела.
1. Какво е Младежка банка за теб?

Предизвикателство! Забавление! Възможност за развитие на младите хора! Възможност за промяна на обществото ни!

2. Защо реши да се включиш в програмата и какво те мотивира да си част от нея до сега?

Защото развива младите хора, подтиква ги да са полезни и да мислят за другите, не само за себе си. Тази програма дава възможност на много младежи да бъдат чути и забелязани техните идеи. Мотивира ме съзнанието, че ние младите хора сме промяната. Всички в Младежка банка – Русе вярваме, че можем да променим заобикалящата ни среда и имаме амбицията да го направим. Желанието ми да променя мнението на обществото за младите хора у нас, също е един от мотивите ми да съм част от оранизация, в която младежите имат кауза, полезна не само за тях, но и за обществото като цяло.

3. Какво ти дава работа в Младежка банка – Русе?

Работата в Младежка банка – Русе ме прави щастлива, не само заради каузите, но и заради постоянната работа с прекрасни млади хора, отворени към света. Благодарение на работата си развивам важни за мен качества, изобщо развивам се като личност в много посоки. Ставам по-търпелива, по-амбициозна и уверена.

4. Какво научи от работата си в Младежка Банка?

Научих, че има много млади, инициативни и амбициозни младежи, които освен за собственото си развитие мислят и за другите и трябва да бъдат подкрепяни.

5. Кои са твоите лични успехи като част от Младежка Банка?

Най-големият  успех е възможността да помагам и да правя съпричастни хората към каузата. Защото Младежка банка има силата да въвлича хора в каузите си и заедно с тях да прави нещо значимо за всички.   Вчера на улицата ме срещна един човек и ми каза: „Хей, Младежка банка какво следва?” Това е успехът – хората ни познават и чакат с нетърпение да ни подкрепят на следващото събитие. Това е не само мой усех, а и на всички младежи от Младежка банка – Русе.


6. Какви качества трябва да притежава един млад човек, за да бъде част от Младежка банка?

Трябва да притежава хъс, мотивация  и да вярва в каузата. Важно е да не се притеснява, да стане да танцува, за да започне партито. Важно е също така да бъде инициативен и да не се страхува да поеме отговорност от действията си. Тази програма е за инициативни хора, за младежи които са готови и не ги е страх да действат. Интересното е, че попадайки в нашия екип младежите имат възможност да развият тези качества.

7. Какво мислят приятелите ти за участието ти в Младежка Банка?

Приятелите, роднини, познати всички в началото бяха скептични, но ми помагаха много. Сега ме питат сами с какво могат да са ни полезни.

8. Коя е най-успешната кампания на Младежка Банка – Русе?

Тъй като целта на нашата организация е да включва колкото се може по-вече младежи и всичко, което правим да достига по възможност до всички. Затова пример за успешна кампания е нашия Коледен концерт миналата година, който събра на сцената близо 100 участника и над 500 зрители. Благодарение на това събрахме 1400 лв. На това събитие ни подкрепиха Младежки дом Русе, Община Русе и много други. Ние организираме и много други кампании, като Стрелба с лък в МОЛ Русе със съдействието на професионалистите от  СК ”Джамбо” и така наречените „Бързи срещи”- събитие за запознанства,  което е иновативно за нашия град. Пожелавам си през следващите години Младежка банка да успява да събира над 5000 лв.,  за да финансира повече младежки проекти и никога да не стихва това желание за промяна.

9. Необходими ли са и защо Младежките банки?

Да! Необходими са. Младежка банка дава възможност за много голямо личностно развитие, дава възможност на много младежи в града да се изявят, и най-важното дава възможност на младите да осъществят идеите си. Благодарение на ключова  роля на ФРГИ в създаването на Младежките банки  в България, тази идея се развива и набира скорост с всяка следваща година. Фондацията помогна за добър старт на Младежка банка в Русе, чрез финансирането, което ни осигури, за да могат 100 % от набраните средства да отиват за младежки проекти. ФРГИ осигури и удвояването на тези средства, което осмисли още повече нашата работа и даде възможност да се направят проекти на по-голяма стойност, които да обхваната повече хора в общността.

Categories: Uncategorized
22May

„Кампанията „Място в сърцето“ – добра инициатива, за реализиране на каузи, мечти и надежди.“

Posted by admin on 24th April 2014

Представяме ви интервюто с Александър Найденов, който номинира мостика „Гъбата“ на езерото  Панчарево в националната кампания „Място в сърцето“.

Езерото Панчарево и Панчаревският район винаги са заемали специално „място в сърцето“ на Александър Найденов. С това място го свързват детството му, всички хубави спомени. Желанието му да допринесе за развитието на района, го мотивира да завърши образованието си по публична администрация с дипломна работа на тема: „Устойчиво развитие на столичния район Панчарево“. Заниманията му с програмиране се срещат с интереса към любимото място, когато създава интернет страницата www.pancharevo-bg.com. В нея Александър събира в едно всичко, което знае за Панчарево, на база на автентична литература и разкази на възрастни хора от селото. Сайта има за цел да представи Панчарево по максимално достъпен начин и да даде възможност на посетителите да намерят добро място за своята почивка и развлечение, както и повече информация за историята, културата и обичаите на населеното място. През 2010 година създава facebook страницата Панчарево – Гордостта на София, която цели да провокира местните жители, а и не само тях да бъдат по-активни, излагайки гражданската си позиция около проблеми и идеи, свързани с развитието на района.

Какво мотивира Александър Найденов да предложи Мостика „Гъбата“ на езерото Панчарево за гласуване в националната кампания „Място в сърцето“, четете в интервюто, което той даде за блога на Работилницата.

1. Защо Мостика „Гъбата“ на езерото Панчарево спечели „Място в сърцето“ на София?

Панчаревското езеро е най-естествената зона за отдих, спорт и възстановяване, в непосредствена близост до София, но определено е едно от подценените места край столицата, което има скрит, огромен потенциал. Повечето хора, които са свързани по някакъв начин с Панчарево са наясно с възможностите за развитие на района, но и с опасността, ако съвсем скоро не се предприемат спешни мерки в тази посока, мястото да загуби безвъзвратно обликът си. За съжаление от години всички наблюдават как района запада, а достъпът до него става все по-труден. И това може би нямаше да е чак толкова странно, ако езерото не се намираше почти в рамките на града.

2.         По какъв начин езерото свързва софиянци и хората изобщо?

Панчаревското езеро освен че е спортен обект, от средата на миналия век се превръща в един атракцион за цяла София. Спортната база и провеждалите се международни и национални състезания във водните спортове придаваха на Панчарево доста космополитна атмосфера. Преди години от централния кей освен традиционните за езерото лодки и водни колела тръгваше и корабче за разходки. Имаше ветроходно училище и хотел-ресторант с формата на кораб.

3.         Какво знаете за неговата история, може ли да ни разкажете някои любопитни факти, които не са много известни?

Панчаревското езеро е част от каскадата на яз. Искър. Изградено е в периода 1954-56 година, като резервен водоизточник за София и изравнител на оттока на реките Железнишка и Витошка Бистрица. След 1964 г, впредвид красивата природа и близостта му до столицата е обявено и се използва активно като обект за рекреация. Националната спортна база „Средец“ на брега на езерото е най-старото съоръжение за развитие на гребните дисциплини в България. През 1977 година на езерото се проведе Световното първенство по кану-каяк, а през 1981 – Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голямя гордост за цялата страна. През 1987 година уникално по рода си за България и второ в Европа вариете с плаваща във водите на езерото сцена на понтони представяше звездите на Българската естрада, както и много фолклорни състави от района.

4.         Защо хората трябва да подкрепят обекта на езерото Панчарево и в дарителския етап на националната кампания?

Защото, ако обичаш или харесваш едно място трябва да го подкрепяш не само морално, но и по други начини. Дано един ден София отново да се радва на нова спортна база и облагородено пространство около езерото, защото това е важно за всички.

5.   Какво очаквате да се случи след реализирането на проекта, ще продължи ли мястото да събира хората и да привлича нови посетители?

След ремонта се надявам все повече хора да могат да го погледнат през други очи, т.е такова каквото го помня аз от преди – оживено, значимо, функциониращо пълноценно. На Панчаревското езеро има три мостика, от единия тръгваха ветроходни лодки, вторият е към градината на ресторант „Лебед“, а третият, който е най-голям е предложеният от мен – т. нар. “Гъбата”. Изграден е около каптажната шахта, която хваща водите на минералните извори в коритото на реката (39°С) и след създаване на езерото ги извежда на брега, където се използват в банята и до днес. Кулата е разположена над нивото на езерото, и е известна като “Гъбата”. Самия мостик, който свързва кулата с брега е бил атрактивно място за разходка и естетическа наслада от прякото общуване с водната площ, околните планински склонове и амфитеатралното разположение на курортното селище. Това е най-обзорното място по брега на езерото, защото навлиза много навътре над водата. Фактът, че мостикът е разположен в непосредствена близост до минералния плаж и изворите е още една предпоставка все повече хора да го посещават след ремонта.

6. Какво мислите за националната кампания „Място в сърцето“?

Добра инициатива, за реализиране на каузи, мечти и надежди.

7.     Защо номинирахте мостика в кампанията?

Прецених, че с ограничен бюджет, в рамките на дарителската кампания най-реалистично би било възстановяването на нещо малко по обем, но достатъчно атрактивно за по-широк кръг от хора. За съжаление все още хората са много мнителни, че нещо хубаво може да се случи на Панчарево, и се надявам това да бъде първият добър пример от години насам.

Научете какви ремонтни дейности за обновяване  на любимо “място в сърцето” на софиянци са предвидени и как да го подкрепите в дарителския етап на национланата кампания “Място в сърцето” тук.

24Apr
Страници