Подкрепяме инициативните
Блогът на Работилницата

„Кампанията „Място в сърцето“ – добра инициатива, за реализиране на каузи, мечти и надежди.“

Posted by admin on 24th April 2014

Представяме ви интервюто с Александър Найденов, който номинира мостика „Гъбата“ на езерото  Панчарево в националната кампания „Място в сърцето“.

Езерото Панчарево и Панчаревският район винаги са заемали специално „място в сърцето“ на Александър Найденов. С това място го свързват детството му, всички хубави спомени. Желанието му да допринесе за развитието на района, го мотивира да завърши образованието си по публична администрация с дипломна работа на тема: „Устойчиво развитие на столичния район Панчарево“. Заниманията му с програмиране се срещат с интереса към любимото място, когато създава интернет страницата www.pancharevo-bg.com. В нея Александър събира в едно всичко, което знае за Панчарево, на база на автентична литература и разкази на възрастни хора от селото. Сайта има за цел да представи Панчарево по максимално достъпен начин и да даде възможност на посетителите да намерят добро място за своята почивка и развлечение, както и повече информация за историята, културата и обичаите на населеното място. През 2010 година създава facebook страницата Панчарево – Гордостта на София, която цели да провокира местните жители, а и не само тях да бъдат по-активни, излагайки гражданската си позиция около проблеми и идеи, свързани с развитието на района.

Какво мотивира Александър Найденов да предложи Мостика „Гъбата“ на езерото Панчарево за гласуване в националната кампания „Място в сърцето“, четете в интервюто, което той даде за блога на Работилницата.

1. Защо Мостика „Гъбата“ на езерото Панчарево спечели „Място в сърцето“ на София?

Панчаревското езеро е най-естествената зона за отдих, спорт и възстановяване, в непосредствена близост до София, но определено е едно от подценените места край столицата, което има скрит, огромен потенциал. Повечето хора, които са свързани по някакъв начин с Панчарево са наясно с възможностите за развитие на района, но и с опасността, ако съвсем скоро не се предприемат спешни мерки в тази посока, мястото да загуби безвъзвратно обликът си. За съжаление от години всички наблюдават как района запада, а достъпът до него става все по-труден. И това може би нямаше да е чак толкова странно, ако езерото не се намираше почти в рамките на града.

2.         По какъв начин езерото свързва софиянци и хората изобщо?

Панчаревското езеро освен че е спортен обект, от средата на миналия век се превръща в един атракцион за цяла София. Спортната база и провеждалите се международни и национални състезания във водните спортове придаваха на Панчарево доста космополитна атмосфера. Преди години от централния кей освен традиционните за езерото лодки и водни колела тръгваше и корабче за разходки. Имаше ветроходно училище и хотел-ресторант с формата на кораб.

3.         Какво знаете за неговата история, може ли да ни разкажете някои любопитни факти, които не са много известни?

Панчаревското езеро е част от каскадата на яз. Искър. Изградено е в периода 1954-56 година, като резервен водоизточник за София и изравнител на оттока на реките Железнишка и Витошка Бистрица. След 1964 г, впредвид красивата природа и близостта му до столицата е обявено и се използва активно като обект за рекреация. Националната спортна база „Средец“ на брега на езерото е най-старото съоръжение за развитие на гребните дисциплини в България. През 1977 година на езерото се проведе Световното първенство по кану-каяк, а през 1981 – Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голямя гордост за цялата страна. През 1987 година уникално по рода си за България и второ в Европа вариете с плаваща във водите на езерото сцена на понтони представяше звездите на Българската естрада, както и много фолклорни състави от района.

4.         Защо хората трябва да подкрепят обекта на езерото Панчарево и в дарителския етап на националната кампания?

Защото, ако обичаш или харесваш едно място трябва да го подкрепяш не само морално, но и по други начини. Дано един ден София отново да се радва на нова спортна база и облагородено пространство около езерото, защото това е важно за всички.

5.   Какво очаквате да се случи след реализирането на проекта, ще продължи ли мястото да събира хората и да привлича нови посетители?

След ремонта се надявам все повече хора да могат да го погледнат през други очи, т.е такова каквото го помня аз от преди – оживено, значимо, функциониращо пълноценно. На Панчаревското езеро има три мостика, от единия тръгваха ветроходни лодки, вторият е към градината на ресторант „Лебед“, а третият, който е най-голям е предложеният от мен – т. нар. “Гъбата”. Изграден е около каптажната шахта, която хваща водите на минералните извори в коритото на реката (39°С) и след създаване на езерото ги извежда на брега, където се използват в банята и до днес. Кулата е разположена над нивото на езерото, и е известна като “Гъбата”. Самия мостик, който свързва кулата с брега е бил атрактивно място за разходка и естетическа наслада от прякото общуване с водната площ, околните планински склонове и амфитеатралното разположение на курортното селище. Това е най-обзорното място по брега на езерото, защото навлиза много навътре над водата. Фактът, че мостикът е разположен в непосредствена близост до минералния плаж и изворите е още една предпоставка все повече хора да го посещават след ремонта.

6. Какво мислите за националната кампания „Място в сърцето“?

Добра инициатива, за реализиране на каузи, мечти и надежди.

7.     Защо номинирахте мостика в кампанията?

Прецених, че с ограничен бюджет, в рамките на дарителската кампания най-реалистично би било възстановяването на нещо малко по обем, но достатъчно атрактивно за по-широк кръг от хора. За съжаление все още хората са много мнителни, че нещо хубаво може да се случи на Панчарево, и се надявам това да бъде първият добър пример от години насам.

Научете какви ремонтни дейности за обновяване  на любимо “място в сърцето” на софиянци са предвидени и как да го подкрепите в дарителския етап на национланата кампания “Място в сърцето” тук.

Categories: Uncategorized
24Apr

Стоян Марков: Има много причини параклисът „Свети Мина“ да е „място в сърцето“ на жителите на Сливен

Posted by admin on 11th April 2014

Продължаваме поредицата от интервюта, посветени на 12-те обекта – финалисти от националната кампания „Място в сърцето“.  По какъв начин параклисът „Свети Мина“, който събра най-голяма подкрепа от страна на публиката в етапа за гласуване, свързва жителите на града, четете в интервюто с г-н Стоян Марков, изпълнителен директор на Обществен дарителски фонд, град Сливен. Повече за кампанията, може да научите от сайта: www.myastovsarceto.bg

1. Защо параклисът „Св. Мина“ спечели място с сърцето на жителите на град Сливен?

Параклисът „Свети Мина“ беше предложен и подкрепен в етапа за гласуване в националната кампания „Място в сърцето“ от млади и активни хора. Освен това, параклисът е свято място, свързано със споделяне на радостите и скърби на жителите на град Сливен. Там се правят кръщенета и венчавки. Той е част от туристически градски маршрут Музей на текстилната индустрия – Къщата на Сливенския бит – Църквата Света София – Параклиса – Крепоста Туида. Има много причини параклисът „Свети Мина“ да е „място в сърцето“ на жителите на града.

2. Очаквахте ли той да събере най-голяма подкрепа в етапа за гласуване?

Според мен във финалната надпревара, когато трябваше да гласуваме за един от трите обекта в град Сливен, всички места имаха равен шанс за победа. Това, че параклисът беше предложен от младите хора, членове на Младежка банка – Сливен, тяхното активно участие и търсена подкрепа,  позволи да съберат достатъчно гласове, с които параклисът се класира на първо място.

3. По какъв начин параклисът свързва жителите на града?

Параклисът е желано място за срещи. Той е  място, където много граждани от Сливен са приели своето свето кращение, казали са ДА на своите любими хора с които са се врекли на вечен съвместен живот.  Както вече споменах, параклисът „Свети Мина“ е едно свято място, което свързва жителите на град Сливен с най-личните и емоционални моменти от живота им, със споделяне на радости и скърби, със срещи и разговори.

4. Често ли жителите на града ходят до параклиса, обичат ли да го посещават?

Да, параклисът се посещава често. Всеки вторник и четвъртък свещениците от Църква Света София отслужват литургии. Одвен жителите на Сливен, идват и много гости и организирани групи туристи.

5. Вас лично какво Ви свързва с това място?

Лично мен като християнин това място ме свързва с посещаване на литургии, кръщаване и сватби на близки и приятели. Място, в което можеш да се покаеш и потърсиш прошка. Там водя и моите гости дошли в Сливен, и всички желаещи да почувстват силата на това свято място.

6. Вие имате ли вълнуваща и незабравима история, свързана с параклиса?

Да , както казах тук са кръстени много мои близки и техните деца. Последното приятно изживяване беше преди няколко години, когато тук се проведе сватбената църковна церемония на мои приятели.

7. Какво знаете за историята на параклиса?

Знам, че параклисът е част от историята на Сливен. Наблизо има останки от много други ранни християнски църкви и базилики. Наблизо е крепоста Туида, в която също има останки от църкви. На 5 мин. пеша от параклиса е църквата Света София, за която се знае, че е с 300 годишна история. Параклисът се обслужва от свещениците и настоятелството на тази църква.

8. Защо хората трябва да подкрепят параклиса и в дарителксия етап на националната кампания?

От всичко казано от мен до сега, виждате, че мястото си има голямо значение за гражданите. За параклиса се предвиждат ремонти, които ще им позволят да им бъде приятно и уютно когато споделят своите радости и тъжби в него.

9. По какъв начин ще се ремонтира параклиса, от какъв ремонт имат нужда?

Проекта за ремонт на параклиса предвижда:

  • ремонт на покривна конструкция;
  • консервация и реставрация на стенописи и олтар;
  • реставрация на икона на “Св. Мина”;
  • ремонт на входна врата, алея и поставяне на обозначителна табела.

10. Какво ще се случи с параклиса след реализирането на проекта за ремонтиране и оживяване?

Ще ви отговоря на този въпрос като използвам мотото на кампанията „Място в сърцето”. Параклисът ще продължи да бъде сборна точка на културния и социален живот в нашия град. Мястото за кръщенета и сватби, срещи и разговори, място, напомнящо исторически събития важни за самочувствието на гражданите на Сливен и общността.

Научете за възможните начини да подкрепите „Място в сърцето“ на жителите на град Сливен и в дарителския етап от сайта на кампанията.

Categories: Uncategorized
11Apr

Антон Тодоров: Когато се обединим около една идея, можем да променим заобикалящата ни среда

Posted by admin on 9th April 2014

Представяме ви интервюто с Антон Тодоров от град Пловдив, който  разказа интересни истории за Младежки хълм – “Място в сърцето” на пловдивчани. Повече информация за национлната кампанията “Място в сърцето” и как да подкрепите любим обект,  можете да научите от сайта – www.myastovsarceto.bg

1.      Защо Младежки хълм спечели място с сърцето на пловдивчани?

Защото Мадежки хълм дава уникалното усещане за планина в самия център на града.

2.      Очаквахте ли той да събере най-голяма подкрепа от страна на публиката?

Да, категорично. От предложените места, това беше най-подходящото.

3.      По какъв начин Младежки хълм свързва пловдивчани?

Там редовно се събират и млади и стари, но мястото не е облагородено. Паркът се руши от много години насам, а пловдивчани го обичат. Редвоно срещам коментари затова как нищо не се прави за този парк, само се полива. Хората искат маси, пейки, трева, на която да седнат и да си направят пикник.  Хората имат нужда от това място за да се забавляват, да се разхождат,  място, където да играят децата им.

4.      Вас лично какво Ви свързва с това място?

Преди редовно ходих там, спортувах, гледах изгреви и залези, разхождахме се с приятели, катерехме се по скалите, минавахме по стръмни пътеки и импровизирахме по пътя до върха.

5.     Какво знаете за историята на любимото място на пловдивчани?

През 70-те години, мястото е било замислено с много атракции, амфитеатрална сцена, площадки за игра, места за отдих и др. До днес този проект не е реализиран. Сега се опитваме да създадем нещо подобно, като внесем атракции от планината в центъра на града.  Представям си вече как има зелени училища за децата, информационни табелки за застрашени видове растения и др.

6.      Вие имате ли незабравима история, свързана с Младежки хълм?

Да, едно екстремно изкачване почти по права линия от поляната до върха – през храсталаци и шубраци, без пътеки. Беше наистина много екстремно, няма да го забравя!

7.      Защо хората трябва да подкрепят Младежки хълм и в дарителската кампания?

За да покажем, че когато се обединим около една идея, можем да променим заобикалящата ни среда. Не само с пари, не само с власт. Можем да направим едно място хубаво, само защото искаме и  когато сме там,  да се чувстваме хубаво …

8.      Какво очаквате да се случи с Младежки хълм след набирането на средствата и след реализирането на проекта?

Очаквам много пловдивчани да се включат в инициативата и всички заедно да възобновим това прекрасно място. В бъдеще се надявам да има повече атракции за деца и младежи, както и за туристи в града. Това буквално си е планина в средата на града. Ако се поддържа редовно, би било незаменимо място в града.

Научете за възможните начини да подкрепите „Място в сърцето“ на пловдивчани и в дарителския етап от сайта на кампанията.

Categories: Uncategorized
09Apr

Елена Влаева: Всички мои вълнуващи срещи от юношеството започваха с: „Да се чакаме до мечето!”

Posted by admin on 27th March 2014

Представяме ви интервюто с г-жа Елена Влаева от община Габрово, която предстви Градинката с мечето – обекта, който спечели „Място в сърцето“ на габровци в националната кампания на ФРГИ. Повече информация за кампанията: www.myastovsarceto.bg


1. Защо предложихте Градинката с мечето в националната кампания „Място в сърцето“?

Беше спонтанно, емоционално хрумване. Когато премина еуфорията, направих преценка до колко отговаря на изискванията на кампанията и реших, че това е наистина добро предложение. Колкото повече време минава, толкова по-сигурна съм, че Градинката с мечето е мястото в сърцето на габровци!

2.      Вие имате ли незабравима случка, свързана с градинката с мечето или някакъв приятен спомен?

Всички мои вълнуващи срещи от юношеството започваха с: „Да се чакаме до мечето!” и като си припомням някои от тях в съзнанието ми се връща онова време, в което освен аз и моето трепетно очакване, край мечето винаги имаше още много други „аз” и други трепетни очаквания…

3.      Очаквахте ли градинката да стане „Място в сърцето“ на габровци?

Вярвах в това!

4.      По какъв начин „мечето“ свързва габровци?

Сантиментален, емоционален, лиричен…Убедена съм, че ако започнем да събираме в един албум снимките на габровци, направени до мечето, ще може да кандидатстваме за рекорд на Гинес!

5.      Разкажете ни повече за историята на градинката с мечето.

Искаме да разказваме тази история в продължение на следващите седмици, в които ще набираме средства, страница по страница, така че позволете ми да не е сега.

6.      Защо хората трябва да я подкрепят и в дарителската кампания?

Габрово е град, известен с традиции в дарителството. Може да започнем с Васил Априлов, с дядо Миньо Попа и още много, много имена. Може да докажем, че тези традиции са живи и днес. Да бъдем добри към себе си и към децата си. Имаме нужда от подобни каузи, за да сме единни поне в едно начинание. Ето, Сливен например, оживя по различен начин покрай кампанията за Европейско дърво на годината.

7.      Какво ще се промени след ремонта на градинката?

Инфраструктурата, ако трябва да отговоря с видимите неща, но предпочитам да мисля за онези, невидимите, за които говори Екзюпери в „Малкия принц”, нали те са най-хубавите?!

Научете за възможните начини да подкрепите „Място в сърцето“ на грабровци и в дарителския етап от сайта на кампанията.

Categories: Uncategorized
27Mar

Зоопарк Варна – човекът среща природата

Posted by admin on 27th February 2014

Запознайте се със Зоопарка във Варна – обектът, който има най-много гласове до момента в националната кампания на ФРГИ „Място в сърцето“. Повече за кампанията и останалите предложения на: www.myastovsarceto.bg

Над 1500 гласа събра Зоопаркът във Варна в националната кампания „Място в сърцето“.  Любимото място на варненци изпревари по брой гласове финалистите от 12-те града, участващи в кампанията. Инициативата търси местата, който свързват хора и има за цел да върне духа и емоцията в сърцето на всеки български град. Научете повече за зоопарка и участието му в кампанията от неговия биолог -  г-жа Галина Василева.

1. Г-жо Василева, разкажете ни за Зоопарка във Варна и какво свързва хората с него?

Общинско предприятие “Зоопарк-Спасителен център” стопанисва площ от 23 дeкара. Разполага с експонати на 60 вида, представени с около 300 броя животни. Ежегодно зоопаркът се посещава от над 145 000 варненци и гости на града. Зоопаркът  се е превърнал в част от живота на варненци. Излизайки на разходка в Морската градина за много варненци е станало навик да го посетят. Мисля, че нашият зоопарк привлича хората със своята кокетност, дължаща се на богата растителност, оригинално оформени тревни полета и красиви езера и разбира се, на този фон се наблюдават интересни животни. Даваме предимство на животните, защото в нашия век на силно разрастване на градовете и модернизиране на живота, човек все повече губи контакта с природата. Къде на друго място, ако не в зоопарка човек може да се срещне със своите любими животни. Освен като място за отдих и развлечение на деца и възрастни, зоопаркът играе роля в обезпечаването и съхранението на родните и екзотични животни, в това число редки и изчезващи видове.

2. Очаквахте  ли зоопаркът да бъде номиниран в националната кампания „Място в сърцето“?

Логично, очаквахме номинация на зоопарка в националната кампания “Място в сърцето”. По този начин си обясняваме и рекордния брой гласове.

3. Какво трябва да се подобри в зоопарка?

Зоопаркът има нужда от редица подобрения на местообитанията на едри и дребни хищници и други ремонти и реконструкции.

4. Какво мислите за националната кампания „Място в сърцето“?

Националната кампания “Място в сърцето” е проект, който провокира гражданската инициативност  и  екипът на зоопарка  го приветства и благодари на всички, които са гласували в наша подкрепа.

5. Защо хората трябва да подкрепят зоопарка в националната кампания „Място в сърцето“?

Хората трябва да подкрепят Зоопарк Варна, защото най-важното е да се разбере голямото значение на зоопарка и да се  осъзнае необходимостта от съществуването му.

27Feb

Стоянка Вълчева: Представям си как целия квартал ще се гордее с „Място в сърцето”

Posted by admin on 21st February 2014

Историята на един от обектите, участници в националната кампания на ФРГИ „Място в сърцето“. Повече за кампанията и останалите предложения на: www.myastovsarceto.bg

Народно читалище „Пенчо Славейков – 1919“ води с рекорден брой гласове  в националната кампания „Място в сърцето“.  В гласуването на публиката  до момента,  читалището получи подкрепата на над 480 човека.  Инициативата цели да обнови и ремонтира местата, в който се срещат културния и социалния живот, местата, който напомнят важни исторически събития за самочувствието на общността. Защо Народно читалище „Пенчо Славейков – 1919“ трябва да продължи в кампанията, разказва неговият главен секретар – г-жа Стоянка Вълчева.

1. Г-жо Вълчева, разкажете ни за  Народно читалище „Пенчо Славейков – 1919“ и какво свързва хората с него?

Читалището е основано през 1919 г. През годините то осъществява своята просветителска мисия и насърчава самодейността и таланта у поколения софиянци. Днес  Народно читалище „Пенчо Славейков – 1919“ разполага с трета по големина на библиотечния фонд – библиотека в район „Сердика“ – 21 000 библиотечни единици. Тази година в деня на славянската писменост и култура предстои откриването на детски отдел. През лятото посетителите имат възможност да  прочетат любимата си книга в лятната читалня на читалището.

Заедно с това, читалището се грижи за съхраняването на българския дух и култура с песните на младежката фолклорна група „Славейче“, както и чрез предстоящото откриване на школа по народни танци.  От 13 години функционира детска езикова школа, в която се обучават ученици от 1 до 12 клас, а от две години насам работи  клуб по приложни изкуства  „И Баба знае…”, където децата творят красиви неща, използвайки отпадъчни материали.

2. Очаквахте ли читалището да бъде номинирано в национланта кампания „Място в сърцето“?

Номинацията за „Място в сърцето” не ме изненада. Изненадахме се, когато бяхме сред трите обекта одобрени да продължат и започнахме да мечтаем какво може да се случи ако спечелим.

3. Какво трябва да се подобри и обнови в читалището?

Много са нещата, които трябват да се обновят. Като започнем от думите на Васко Василев, човекът, който е направил номинацията в кампанията „Място в сърцето”, когато за пръв път дойде тук ни каза: „Сложете на сградата една голяма табела, защото по нищо не личи, че тук работят хора“. Това успяхме да направим, но грозната фасада не може да се скрие. Някои от стените са оголени до тухла. След земетресението през 2012 година пукнатината, която зее от години се увеличи.

Материалната база трябва да се подобри. Това включва външен ремонт на сградата, а също и смяна на изгнилите дограми.  Най-хубавото, което ще се случи е рисунка на лицето на читалището от момчетата от „140 идеи”. Те също ни подкрепят с техните приятели. Иначе ние с колегите се справяме с вътрешни ремонти. Понякога се случва да ходим с боядисани коси с латекс или превързани пръсти, цяла седмица, но това са неща, с които се справяме.

4. Защо според Вас читалището успя да събере най-много гласове, до момента?

Смятам, че читалището има много силна подкрепа. Тук искам да изкажа огромната си благодарност към всички наши приятели.  Сред тях е световния шампион по борба Никола Динев, който дари личната си библиотека при нас. Това са и децата, които се обучават тук и техните приятели и съученици, колеги от цяла България. Искам да спомена колегите от Национално читалище на слепите „Луи Брайл”, библиотеката на Военна академия, колегите от Национален военен университет гр.Велико Търново. Стана като във филма „Предай нататък”. Като лавина се появиха приятелите. И всеки подкрепи идеята и я сподели на приятели. В момента имаме толкова гласове благодарение на нашите приятели и приятели на читалището. Представям си как след месеци случайни минувачи ще се спират тук. Всичките ни членове и възпитаници ще се радват. Целият квартал ще се гордее с „Място в сърцето”. Вярвам , че догодина ще имаме повече читатели, повече деца, които ще се обучават. След тази кампания много хора ще повярват в доброто.

5. Какво мислите за кампанията „Място в сърцето“?

Националната кампания „Място в сърцето”дава шанс за промяна на места, за които ни е мило. Тя ни накара да мечтаем.

6. Защо хората трябва да подкрепят читалището в националната кампания „Място в сърцето?“

Хората трябва да ни подкрепят! Защото през Възраждането нашите деди са градили камък по камък български църкви и училища, а сега е необходима само минута да гласуваме в в полза на Народно читалище „Пенчо Славейков – 1919”.  Дори и само, защото е народно – То е Наше! Нека докажем, че възрожденския дух все още е жив, че милеем за България.

21Feb

Ден на спонтанните актове на добро

Posted by admin on 17th February 2014

„Случайни актове на доброта“ е името на празника, който се празнува на 17-ти февруари по целия свят. Идеята за отбелязването на този ден е да насърчи актовете на доброта, да накара хората да бъдат по-мили, безкористни и толерантни едни към други.

Целта на кампанията е да ни накара да се замислим, как можем по-добре да съжителстваме заедно, да се подкрепяме и помагаме. Да се научим да обичаме останалите. Инициативата е на Фондация „Спонтанните действия на доброта“ (The Random Acts of Kindness Foundation), чиято мисия е да вдъхновява хората да практикуват доброта и да я даряват на другите хора.

Да дариш с усмивка непознат, да направиш услуга на приятел, да помогнеш на нуждаещ се, са само част от нещата, с които можем да отбележим този специален ден. А той е специален не само за човека, за когото правим добро, а и за самите нас. Защото добрите постъпки, ни карат да се чувстваме по-значими, по-удовлетворени и по-щастливи.

Истинското добро не познава граници, нещо повече то ни обединява. Можем да помогнем на всеки без значение, от каква националност сме, какви религиозни убеждения имаме или каква е етническата ни принадлежност. Истинското добро е безкористно, то не очаква нищо в замяна. Истинското добро ни зарежда, променя и остава следа.

Денят на случайните актове на добро е повод да помислим, че можем да творим добро не само днес, а през цялата година. На сайта на фондация „The Random Acts of Kindness“ са споделени  добри за спонтанен акт на добро. Вижте ги и изберете вашата спонтанна добра постъпка, с която да отбележите днешния ден, но не  забравяйте, че можем да бъдем добри всеки ден от годината.

  1. Просто се усмихне на един непознат човек.
  2. Подарете прегръдка на непознат.
  3. Изненадайте близък човек с подарък.
  4. Дарете стари кърпи или одеала в приют за животни.
  5. Направете комплимент на първите трима човека, които срещнете.
  6. Предложете помощ на нуждаещ се.
  7. Почистете офиса.
  8. Изпратете позитивно съобщение на приятел.
  9. Организирайте обяд за колегите.
  10. Напишете писмо, в което благодарите на ваш близък.

Източник:

http://www.randomactsofkindness.org/

17Feb

Илинден

Posted by admin on 14th February 2014

В темата на основната кампания на Фондация “Работилница за граждански инициативи” – “Място в сърцето” публикуваме разказът на Явор Стаменов е отличен със специална награда в първия конкурс “Градът през моя поглед”, организиран от Детска литературна школа “Движение” към Сдружение на писателите – Варна.

Явор Стаменов е на 21 години, студент по право II курс в Манхаймския университет, Баден-Вюртемберг, Германия. Средното си образование завършва в Първа езикова гимназия, Варна. Първи опити в творческото писане прави още в основно училище. Награждаван е в литературни конкурси и състезания, организирани от Първа езикова гимназия, Немското посолство в България, немската служба за педагогичен обмен в Бон, списание National Geographic -България, както и в национални олимпиади по немски и английски език. В продължение на 2 семестъра е автор в студентското списание на Манхаймския университет.Тринадесет години е активен хорист в Хор на варненските момчета и младежи с диригент Дарина Кроснева.

Илинден

Една сиромахкиня жънела на една чорбаджийка. Чорбаджийката взимала ръкойките, уж че много жъне. В това време Дядо Господ и Св. Илия гледали от небето. Ала Св. Илия бил забулен с девет була, защото иначе виждал хората как правели пакости и гърмял. Дядо Господ, като гледал отгоре, позасмял се. Като се позасмял, Св. Илия го запитал:
– Защо се смееш?
А Дядо Господ му рекъл:
– Видях нещо на земята.
Свети Илия рекъл:
– Вдигни ми булата.

Най-напред Дядо Господ не искал, ала сетне му вдигнал деветте була. Свети Илия, като погледнал, гръмнал и убил чорбаджийката. Дядо Господ му рекъл:
– Ах, много прибърза. Аз щях да направя така, че да осиромашее и да жъне на сиромахинята.

***

Като се родили двамата – брат и сестра, бил ужасно зноен ден. Въздухът трептял като струна, пясъкът аха-аха да пламне. Нямало жива душа на плажа. Морето било напълно спокойно, нямало пукната бразда във водата. Времето сякаш било спряло, даже насекомите не разцепвали пространството с обичайното си жужене. На брега стояли двете им деца. Преди да се родят те били мъж и жена. Родили се пред очите на децата си.

Дядо Господ и Св. Илия гледали от небето. И двамата се смеели. Свети Илия криел гръмотевицата в ръкава си. Децата долу били сини от рев. Майка им и баща им с последни сили ги прегърнали. Целунали ги, морави от липса на кислород, сетне се проснали по очи във водата и изчезнали сред делфините. Родили се. Това точно едно лято по-късно.

***

Бая бил стегнал студ в януарската утрин, когато съм се пръкнал. Виелици, мраз – бял затвор досами морето. Бая ме стегнали и мен сестрите в родилното. Хубаво ме цапнала едната – не могла да се примири жената, че съм плачел упорито – ти пеленак кога си виждал да плаче? Майка ми я изравнила със земята. Другата не съгрешила нищо, повила ме жената, както му е редът, но после майка ми видяла, че ми се била стегнала душичката в пелените. Извадил съм си бил едната ръчичка и бам в муцунката – досущ съм бил сигурно като зле оформена джумерка. Та оттогава ми е една свита такава душичката – и аз не знам защо. Може би от възголемия студ? Майка ми казва, че “градът бил отцепен – ни навътре, ни навън”. Пък то да бях само аз със свита душица, ама не съм.

***

Ще вървим на плаж с майка ми. Отвън слънцето като с огнен камшик бие по кожата.

- Взе ли крема? – гледа ме майка ми въпросително с точно онази премерена строгост, която ще ме върне във втори клас.

- Разсеян си ужасно, не знам как се оправяш в Германия… Те германците са експедитивни хора.

Мълча си. Хич не съм експедитивен – в България по български, в Германия по немски. Майка ми – голям човек, а отвън като я гледаш – чаровна и прелестна, съвършена жена. В древен град живее, но пълен с тиквени семки, в древен град, но с вредно ежедневие. На нея в главата й – изкуство, в очите й – пустиня, в сърцето й – лимонов сок, пък то на душата й се пиела амброзия. Представяш ли си? Уж Одесос – гръцки град бил някога. Къде е божественото? Ама то да беше само тя. И брат ми като го гледам – голям човек! Човек! Но ти човек кога си виждал да общува с лалугери? Казвал съм му – тук не е за теб, не те разбират, сменяй тактиката или сменяй града! Той брат ми иска със Зевс да си говори. Нали е от гръцки град – божествен. Те гръцките богове сега в Алемания вършеят всичките, че тия дългове не се свалят тъй лесно. Брат ми днес не е с нас, скарани са с нашите. Помислил майка ми за Атина, а баща ми за Посейдон. Брат ми като приказва обича да мята мълнии.

Вървим през Гръцката махала. Мълчим и само джапанките шляпат по асфалта. Всеки си мисли за своето.

- Още ли си ми разсърдена?

- Нали го приключихме тоя въпрос?! Като искаш сам да си чукаш главата, прави го, а като не ти се говори с мен по тоя случай, недей повдига темата изобщо! Не очаквай от мен да съм очарована от решението ти.

И избърза троснато напред. За един български родител да прекъснеш следването си е голяма работа! Следване не се прекъсва току така! Не че не те приемат след време, но непосредственият ефект е почти като да си се оженил без да поканиш вашите на сватбата си. Иди обяснявай, че ти се била стегнала душичката у немско.

Пресичаме кръстовището на “Сан Стефано” с бул. “Приморски”. Хубава е тая Гръцка махала! Преди Освобождението Варна е имала повече гръцко отколкото българско население. Днес като свидетелство е останал красивият лабиринт, в който човек с удоволствие може да се изгуби сред кокетните улички и старите къщи или да се спъне случайно в Римските терми преди да заплаче, че в тия терми може и анаконда да намериш. Дотук с гръцкото и римското. Днес преживяваме българското.

Като бях малък се чудех дали морето е част от България. Че как да не е? Старите рибари казвали за Черно море, че името му било метафора на неговата непредсказуемост, че водата обичала да си прави курбан, когато човек най-малко очаквал.

Морето се е сляло с прашния асфалт на града – всичкият вълнист, непредвидим, направо подмолен, и пълен с ями. Уж ги виждаш, пък все ги уцелваш, досущ като простаците на плажа – уж не ги слушаш, пък все ги чуваш. И ти се свива душичката, и ти попарва на сърцето. И ти идва да влезеш и да потънеш в морето.

Мислите се лашкат между бледни лица и арогантни, примитивни човеци, между стари, мухлясали сгради, не тия в Гръцкия квартал, и натруфени нови здания – гигантски лъскави шишета с евтин парфюм. В очите ти – фасада на строй, който имал свойството да разстройва, а от другата страна на улицата – зле закрепени маски на консуматори и вампири.

Да можеха и морето щяха да изпият. Ей ги на – смеят се, вряскат. Идват си, отиват си – разполагат! Разполагат с улиците, с правилата, с хората, не ни се ще, но – и с душите разполагат. На едните езикът им силна реч суче, категорична. Дума не мож’ им каже. Вечер въртят тела в ритми. Другите се усмихват, говорят меко, седят и заседават – решават. Бързи са всичките тия, непредсказуеми и си правят курбан, когато човек най-малко очаква.

Текат мислите. И стават на катран.

***

Дядо ми много пушеше – така си го спомням и до ден днешен. Не го помня болен на легло. Помня го надвесен през терасата в блокчето пред ФК, с кръстосани отзад крака, с тъмни очила и леко наведена глава. Пушеше бавно, около него въздухът сякаш тежеше. Майка ми разправяше, че и неговата душица била свита. “От цигарите е!”, мислех си като малък, а майка ми се смееше. Обичах го онова блокче пред ФК. Мразех ФК, задето не можех да гледам морето, но обожавах  да слушам как жужат хората отдолу като пчели. И досега обичам жуженето на вечерна алея в лятна нощ – прогонва самотата, раздвижва въображението.

Понякога си мисля за дядо ми. Обичал живота, умеел да обича. Отчасти знам защо е бил непримирен със съдбата – оная съдба, заради която сигурно и моята душица подскача. Но само отчасти знам. Кой да ти каже какво ти има в душицата? Ех, как ми се иска да седна някой ден с дядо си на някоя пейка в Морската и да го питам всичко онова, което и майка ми сигурно е питала някога! Дядо ми приказваше много за космоса като бях малък. После сигурно затова толкова години, докато си вървях из улиците на Одесос, около мен подскачаха джедаи и размяткваха светлинни мечове. Аз не исках да бъда космонавт – исках да стана джедай. Известно време след като изчезнаха джедаите от съзнанието ми се преместих в Германия.

Тогава изчезнаха и много други неща. Изчезна морето, изчезнаха арогантните вампири, изчезнаха фасадите и маските, изчезнаха уличките в Гръцката махала, набразденият асфалт, претъпканите димящи автобуси, мръсният пясък, вакханлийската забава по крайбрежните заведения. Изчезна кривото дърво, изчезна  разнебитеният вълнолом, фарът на Галата, жалните буни, ароматът на водорасли. Изчезна домът ми, изчезна познатият свят.

В една вълшебна нощ през август изчезнаха и две сенки, вкопчени една в друга, изчезна нощното ухание на лятото, изчезнаха затаените дъхове.

***

С майка ми вървим по крайбрежната вече петнайсет минути и никой дума не обелва. Всеки си мисли за своето. Аз си мисля, че новият ми дом е в град между две реки. Сърдя им се на реките, че текат в една посока. Вижте, казвам им, морето! Погледнете го какво е широко и просторно! Като искам да си разкарам мислите, мога да ги хвърля чак до хоризонта! Глупави реки! Сетне си мисля за свободата. Ех, тая пуста й свобода! Уж я имаш, а така тежи, така отговорна е връзката с нея и такава нежност иска тая свобода – първа градска кокона!

Каква къща да й построя на тая свобода? Каква рокля да й купя? Свободата е чувство, не е състояние! Ей затова нашенци от кое време още за свобода дрънкат, а още не са свободни.

***

Май на Трета буна стана. Какво стана и как се случи – трудно мога да опиша с точност. Първо чух истеричните викове на майката. Въртеше се на едно място като пощръкляла и си скубеше косите. Погледът й в онзи миг сигурно и демон би изплашил. Нямаше време да й търся очите. Тя не беше важна.

“Децата ми, дечицата ми!”

Крещеше като побъркана, а думите й разсичаха жегата и възцарилата се тишина като ятагани. Затичах се, лишен от мисъл.

“Стой! Къде отиваш?” – викна подире ми майка ми.

Случвало ли ви се е да бягате през гора от неподвижни хора? На мен ми се случи. Хората бяха камъни, застинали като безвремието на Вселената.

На празния спасителен пост на няколко метра от пищящата майка се вееше черен флаг.

- Ти ли си бащата? – въпросът беше интуитивен. Мъжът бе нагазил до колене във водата и се бе хванал за главата.

- Що не скачаш, бе?

- Н-ние сме от София… Не плуваме…

Скочих без мисъл. Ръцете ми бяха мотори в онази половин минута, в която трябваше да достигна до двете хлапета. Не разбирах какво става. Не зная как да го опиша. Течението ги въртеше и ги дърпаше надолу, не ми е понятно как изобшо бяха издържали толкова дълго.

Извлякох ги от водовъртежа. Течението ме цапна в главата, обърна ме с краката нагоре и сякаш се опитваше да ме тръшне в дъното. Дробовете ми щяха да се пръснат. Бяха пълни с вода, а вътре сякаш гореше вулкан. “Илинден”… В ума ми просветна страшната мисъл.

Когато най-после болката утихна, усетих хлад. Сякаш бях заспал на отворен прозорец.

“А, я виж – свободата!” Огледах се в тъмното, затичах се, размахах ръце. “Свободата бе! Свободата! Не ми е вече стегната душицата!”. Прихнах да се смея. Обгърна ме топлината.

Затворих очи. Отново мрак. И булото на самотата.

Прегърнах майка ми, стояща вцепенена на плажа. Прегърнах я толкова силно. Сълзите бликаха горещи като зноен юлски ден по страните ни.

После се разбрало, че софиянците си били тръгнали веднага, щом децата се намерили на брега. Не се обърнали даже. Точно едно лято преди да се родят.

Манхайм, 14.06.2013 г.

Настоящият конкурс стана възможен благодарение на помощта на проект “Младежка банка-Варна”, по програма “Младежка банка” към Фондация “Обществен дарителски фонд за Варна”, с финансовата подкрепа на Фондация “Работилница за граждански инициативи”.

14Feb

„Рискувайте и дарявайте повече“

Posted by admin on 29th January 2014

Публикуваме интервюто на Изпълнителния директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ Илияна Николова, излязло в януарския брой на списание „Икономика“.

Илияна Николова: „Рискувайте и дарявайте повече“

Дарителството предлага алтернатива на институционалния модел за решаване на обществени проблеми

Илияна Николова е изпълнителен директор на фондация “Работилница за граждански инициативи”. От 1996 г. е тясно свързана с неправителствения сектор и е работила за различни български и чужди организации като Чарити Hoy Хау, Хелп Ейдж, Алавида, ЮНИФЕМ, фондация ЖАР и др.

Госпожо Николова, какво според вас е благотворителността и каква почва има тя днес?

Дарителството има почва в България. Данните говорят сами за себе си – за 2012 г. са дарени над 137 млн. лв. Във фондация “Работилница за граждански инициативи” (фРГИ) предпочитаме да говорим за дарителство или филантропия, защото думата “благотворителност” има леко религиозна конотация. Дарителството е безвъзмездното предоставяне на време, пари или други ресурси за определена кауза. Да решиш да направиш дарение е стратегически и рационален акт, който невинаги е свързан с милосърдие.

Защо благотворителността си струва да се развива?

Дарителството си струва да се развива, защото е израз на гражданска позиция и решава важни проблеми на обществото. Дарителството предлага алтернатива на институционалния модел за решаване на обществени проблеми. Тук бих искала да направя уточнението, че ФРГИ работи за развитието на стратегическо дарителство, което цели дълготрайни промени. С такова дарителство може да се работи в рискови области, където не е лесно да се постигнат бързи и видими резултати. В САЩ една от многото организации в полето на развитие на филантропията насърчава стратегическото дарителство и чрез своя слоган – “Дарявайте повече, рискувайте повече, вдъхновявайте повече” (Give More, Risk More, Inspire More). Това правим и ние от ФРГИ, поемаме риска и финансираме новаторски идеи. Хубавото е, че много често рискът си заслужава.

Какво най-често кара хората да даряват и да са щедри към нуждаещите се и кое ги възпира да направят подобен жест?

Спасяването на човешки живот или милосърдието е основната причина, която кара хората да даряват. Аз бих искала да разкажа къде намират място и виждат смисъл в работата си организации като ФРГИ. За нас е важно да се работи за развитие, а не за попълването на дупки, каквато е грешно работещата система на здравеопазването. Ще дам конкретен пример – от една страна, държавата би трябвало да поеме отговорност за лечението на своите граждани, от друга, дарителите би трябвало да разбират смисъла от инвестициите в развитие. Пожелавам си да дойде време, когато българите не даряват за лечението на болен от левкемия, а даряват на организации, които правят научни изследвания и търсят средства за борба с болестта. По същия начин практиката да даряваме на болници средства за закупуване на апаратура би трябвало да се прекрати, защото те са търговски дружества и, независимо дали са частни или държавни, генерират приходи, а ние живеем в пазарна икономика. Що се отнася до онова, което спира хората да правят дарения, бих посочила няколко причини -бедност, липса на мотивиращи данъчни облекчения, слабо развита инфраструктура, позабравената традиция, несъществуващи ролеви модели.

Какви усилия полагат организации като вашата да избягат от кампанийността на дарителството?

За нашите дарители филантропията не е само по Коледа и Великден. ФРГИ работи за развитие на стратегическо дарителство и ние дългосрочно ангажираме дарителите си в различни каузи. Наред с това ние предоставяме Възможности за даряване за разнообразни каузи. Един пример за това е създаденият от нас през миналата година и случващ се за първи път в България Дарителски кръг “Развитие” (по модела на The Funding Network, Великобритания). Накратко това е среща на прогресивно мислещи хора с интереси в дарителството и хора с оригинални проекти, които търсят подкрепа. По време на дарителските кръгове двете групи имат възможност да влязат в пряк контакт и да намерят допирни точки. Даренията са персонални и се обявяват по време на събитието, а набраните суми постъпват в сметка на фРГИ и се разпределят като грантове към организациите, за чиито проекти са дарени. По този начин дарителският кръг осигурява бързо и гъвкаво финансиране за малки проекти на организации, работещи за развитие на своите общности. За периода май 2012 — август 2013 г. благодарение на инициативата на фРГИ В страната са проведени 10 дарителски кръга, а общата набрана сума е 129 070 лв., финансирани са 41 местни проекта, фондацията проведе и 4 дарителски кръга в София, от които се набраха още над 37 000 лв. и се подкрепиха 16 проекта. Друга различна инициатива, която организираме отново за първи път в България, е националната кампания “Място в сърцето”. Тя ще се развие в рамките на една година от октомври 2013 до ноември 2014 г. и целта й е да подкрепи възстановяването на емблематични и символни места за жителите на 12 града в страната. За по-малко от три месеца на сайта на кампанията има повече от 100 предложения. През 2012-а поставихме и началото на още една нова за нас форма на дарителство – създаването на поименен фонд, какъвто е фонд “Валя Крушкина” към фРГИ. фондацията създаде и прецедент в практиките на корпоратибното дарителство -през 2005 г. Първа инвестиционна банка създаде корпоративен фонд, управляван от нас. В момента в страната ни има 5 такива фонда и ние се гордеем, че 3 от тях са във фондацията – фондовете на Еврофутбол, САП Лабс България и Първа инвестиционна банка. Освен Всичко това, на сайта на фондацията: www.wcif-bg.org предлагаме възможности за дарения онлайн по всяко време и за различни каузи.

Има ли надежден механизъм дарителите да контролират разходването на средствата? Какви са мерките за контрол?

Ние от ФРГИ като получатели на дарения правим няколко важни неща, за да сме прозрачни и отчетни по отношение на дарителите ни – публикуваме финансовите си отчети, изпращаме специални отчети на дарителите – финансови и разказвателни. Публикуваме истории на финансираните от нас организации и, не на последно място, имаме финансов одит. Наред с това работим активно с медии, за да информираме колкото е възможно повече хора за резултатите, постигнати с даренията.

Кой за вас е най-вдъхновяващият пример за благотворителност в България, който би накарал богатия да дари “на ползу роду”, а бедният да даде и последния си лев? Как се “възпитава” благотворителността?

За мен вдъхновяващите примери на стратегически дарителски актове не са много, хубаво е, че въпреки трудностите има такива. През 2013-а такова дарение направи Игнат Канев за Русенския университет. Що се отнася до това как се “възпитава” дарителство, начините са няколко – с добри примери, с ролеви модели, с Въвеждане на нови технологии в даряването, с работа за създаване на нагласи за даряване сред деца и младежи.

Разкажете за някои от най-значимите каузи, които вашата организация е подкрепила…

За нас е много важно да има гражданско участие, доброволчество в допълнение към паричните средства и каузата да води до развитие. Една значима за нас кауза е детското развитие. И тъй като усилията на институциите са насочени към децата, отглеждани в различни институции, ние решихме да направим нещо различно и да обърнем поглед към онези деца, които са в семейна среда, но поради бедност са лишени от възможности за развитие. Ние не създадохме нови структури, а подкрепихме съществуващи организации, които въз основа на своя опит и местните особености промениха живота на 1176 деца и техните семейства към по-добро.

29Jan

„Рейсът на свободата“ общностен театър

Posted by admin on 21st January 2014

Движението е свободата да се срещаш, научаваш и общуваш със света.

Представяме ви един много интересен и креативен проект, който е в солидарност с палестинските общности, борещи се десетилетия с окупация, потисничество и заплахи.

Проектът  „Рейсът на свободата“ използва интерактивни културни събития, включително общностни театри за застъпничество и изграждане на общността. Чрез този проект  организаторите се опитват да преодолеят различните типове разделения наложени от човека като обединяват хора от цял свят, които се срещат, за да учат, споделят и създават връзки в окупирана Палестина.

И до днес палестинските общности живеят изключително изолирани едни от други, и от останалия свят, което подхранва чувството на маргинализация и безнадежност. В тези райони дългогодишната окупация, изолацията и военното насилие са довели до високи нива на индивидуални и колективни травми, засягайки изключително тежко децата и младежите.

Театърът, изкуството и културното изразяване са от основно значение за поддържането на психологическото развитие на децата, младежта и населението, като цяло. „Рейсът на свободата“ пътува до различни общности и използва културата, за да отговори на фундаменталната човешка нужда да споделиш историята си и това да бъде признато и уважено. Освен това този проект свързва палестински общности една с друга и с хора от цял свят, които идват да покажат солидарност и да градят връзки.

Крайната цел на проекта е да достигне до над 3 000 деца, младежи и възрастни, насърчавайки доброто развитие на общността, чрез споделянето на истории и изграждането на взаимна солидарност. Този проект и различните му дейности ще допринесат за популяризиране на правата на човека, докато участниците в него се борят срещу дискриминацията и потисничеството.

Материала е от: http://www.globalgiving.org/projects/freedombus/

21Jan
Страници