Подкрепяме инициативните
Блогът на Работилницата

Тренинги по „умения за живот“

Posted by WCIF on 10th May 2017

През декември 2015 г. Фондация „Идентичност“ стартира проект „Умения за живот“ – развивайки социалните умения на младежи от пловдивски училища. Проектът се реализира в град Пловдив и е с продължителност 24 месеца. Партньор по проекта е Фондация „Кентавър Арт“.

„До този момент по проекта организирахме редица двудневни тренинг-обучения с 40 младежи от петте включени в проекта, пловдивски училища (ЕГ „Пловдив“, СОУ “Черноризец Храбър“, СОУ „ Никола Вапцаров“, ОМГ „Акад.Кирил Попов“, ФЕГ „ Антоан дьо Сент Екзюпери). Проведохме и обучителни срещи чрез метода „Връстници обучават връстници“ в тези училища, в който участваха над 200 ученици имаха възможност да общуват по темите за Социалния натиск и конфликтите с техните връстници, участвали в тренинг-обученията. Използваме метода „Връстници обучават връстници“, с цел по-висока ефективност на отправените послания-когато младежи отправят послания към техни връстници, вероятността те да бъдат чути и приети е много по-голяма. Вярваме, че няма как да подобрим уменията на децата без подкрепата на техните родители, затова отпечатахме специална брошура с насоки за това, как да развиват общуването си със своите деца.“, споделя Иван Ралев, координатор на проекта „Умения за живот“.

„Участието ми в семинара бе едно от най-вълнуващите ми преживявания през последната година. Невероятно е как съм по-близка с хората от семинара след четири дни, отколкото с тези от класа ми в училище, с които сме заедно вече три години. Искам да благодаря на организаторите, които ни накараха да разберем, че всеки един от Нас е полезен и значим за другите, че мнението му е важно и че с общи усилия може да променим света! Участниците в семинара и ръководителите на този проект промениха моя свят!“, споделя И.К. от МГ„Акад. Кирил Попов“, 10 кл.

„Участието ми в семинара бе едно от най-вдъхновяващите и най-полезни неща, които съм правила. Не съм очаквала да срещна толкова позитивни млади хора, да намеря толкова много приятели на едно място. Това беше едно страхотно преживяване, което ме научи да общувам по-свободно с другите, да оценявам различните гледни точки, да отстоявам позицията си. Сигурна съм, че ще приложа наученото в живота. Впечатли ме не само практическата насоченост на семинара, но и новаторския начин, по който информацията беше предоставена. Творческата атмосфера направи проекта незабравим за мен!“, споделя Р. К. от ЕГ „Пловдив“, 11 кл.

Проект „Умения за живот“ се реализира с помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ по „Програма за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето“, с финансовата подкрепа на Фондация „ОУК“. Тази програмата подкрепи 18 проеката в 12 български града.

Categories: Uncategorized
10May

Работни ателиета за пролетта зарадваха най-малките в рамките на „Музикотерапия за добри деца“

Posted by WCIF on 4th April 2017

Две поредни забавни работни ателиета под надслов „Пролетна музикална фантазия“ се проведоха с най-малките възпитаници на ОУ „Христо Ботев“ през изминалата седмица. Децата от 1а се потопиха във вълшебството на пролетта чрез звук, песни, картини, приложни изкуства, музикални инструменти и много въображение. Ателиетата са част от „Музикотерапия за добри деца“ на ИМКА Добрич. Първокласниците от ОУ „Христо Ботев” с голям интерес за пореден път се включиха в забавни игри на музикална тематика и се забавляваха и учиха как да се себеизразяват чрез изкуството на музиката, пеенето, рисуването и приложните изкуства.

Специалистите от ИМКА Добрич и училището прилагат метода за работа „Шулверк“ с деца на композитора Карл Орф. Забавни работилници, интересни музикални задачи, гатанки и драматизации на тема пролет, децата се учиха на добрина и толерантност. Заниманията увлякоха малките, които развихриха своя талант и сръчните им ръчички в поредица от паралелни работилници твориха красота от куп специално набавени от екипа на ИМКА приложни материали. Заниманията включваха творене под звуците на познати мелодии, потапяне в цветовете и звуците на пролетта, игра на въображаема гора, солови песни на децата с изявени певчески данни, песни с движения на тялото в ритъм, музициране с музикални инструменти под звуците на ритъм, възпроизвеждане на познати мелодии и ритми на част от инструментите, които екипът на ИМКА бяха осигурили. Всички деца се включиха с голямо желание и след като се потопиха в звуците на пролетта, те рисуваха на тази тема. Цветенца, гори, приказни апликации, пеперуди, горски животни, музикални инструменти, райски птици и още много красота в пролетни багри оцветиха малките сръчковци. Музиката ги вдъхнови от приложни материали да създават лалета, розички, листенца, които бързо разцъфнаха в класната стая, сътворени чрез различни техники – оригами, работа с цветна хартия и картон, работа с плат и меки цветни материи.

Целта на ателиета е децата да развиват своите силни страни, а екипът на ИМКА Добрич се постара да им предостави множество разнообразни материали и техники за приложни изкуства. Децата най-много се увлякоха в игрите с музикални инструменти. Някои бяха по-добри в свиренето на хармоника, други, в маракасите, трети им подгласяха с барабаните. От ИМКА бяха осигурили близо 50 различни музикални инструменти, които са подходящи за тази възрастова група и възможности.
По проекта „Музикотерапия за добри деца“ се работи по методологията на Карл Орф и се използват разнообразни перкусионни, духови и клавишни инструменти. Работи се по познати мелодии, песни от учебната програма по музика, музикални шедьоври като „Карнавал на животните“ и друга подходяща класическа музика за деца. Някои от момчетата показаха завидни умения в музицирането с флейта, саксофон, триола и др. Някои деца споделиха, че имат музикални инструменти като пиано или китара вкъщи, към които биха се ориентирали в бъдеще. В приложните ателиета децата изработват и ръчно изработени перкусионни музикални инструменти, които могат да изпробват в оркестров вариант. Кулминация на ателиетата беше композирането на оркестър, в който всяко дете се изяви със соло с предпочитания от него инструмент и всички се забавляваха като истинските музиканти.
Приложните ателиета са важен елемент в работата с малките по проекта, тъй като дават възможност към всяко дете да се подходи индивидуално според уменията и предпочитанията. Екипът на ИМКА предлага иновативен подход и провокира децата към повече въображение, повече съпричастност един към друг и повече взаимопомощ. От ИМКА осигуряват изключително разнообразни материали и често се допитват до децата какво им харесва най-много и какво биха желали да правят при следваща среща. Всички деца се оказаха особено добри както в пеенето, така и в приложните изкуства и с гордост показаха на своите връстници и родители множеството лалета, рисунки и творби след ателиетата.
ИМКА Добрич продължава проекта „Музикотерапия за добри деца”, който предлага начини за социално включване на деца в риск и третира проблема на нарастваща агресия в училище от най-ранна детска възраст. Проектът се основава на комбинация от музикални и артистични подходи и заимства елементи от световно известната и утвърдена методология на композитора Карл Орф „Шулверк”. Именно поради неговата широкообхватност, развиване на въображението на детето и акцент върху неговите лични интереси и умения, той се оказва и особено успешен и широко използван и с деца с проблеми от аутистичния спектър.

Чрез „Музикотерапия за добри деца“ децата имат достъп до професионални музиканти, артисти, психолози и имат възможността да изпробват музикални и арт-подходи за себеизразяване. Цели се превенция на нарастващото насилие в училище от ранна детска възраст. Проектът включва креативни методи за работа чрез музика и музикални инструменти, достъпни за децата, рисуване, театър и приложни изкуства. Разчита се на активното участие на децата, а и на родителите. Всяко дете е уникално и подходът развива артистичните и музикални умения, чрез които детето най-добре изразява чувствата си.

„Идеята за този проект се роди от наблюденията ни за нарастваща агресия сред малките. Затова се стараем чрез много музика, театър и изкуство децата да се забавляват и учат на етика, морал, добро поведение и толерантност. Използваме методология, която е доказана в други държави като особено успешна. Чрез нея децата развиват множество умения, като концентрация, въображение, музикални знания, памет, ораторски и певчески умения, двигателни умения, слух, координация, сръчност, емпатия и много, много други. Вярваме, че с „Музикотерапия за добри деца“ малките наистина стават по-чувствителни, по-умни и по-добри един към друг”, споделя председателят на ИМКА Добрич и координатор на проекта.

В рамките на проекта са разработени редица методически указания за работа с деца, които се ползват по време на срещите с малките. Те ще останат като ценни материали за устойчива работа и с други училища и извън рамките на проекта. Проектът е финансиран от фондация „Работилница за граждански инициативи”, по програма „Програма за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето”, с финансовата подкрепа на фондация „ОУК”. „Музикотерапия за добри деца” си поставя за цел да възпитава подрастващото поколение в добри граждани и да развива техните личностни умения. Подходът предлага индивидуална и групова работа. Цели да стимулира толерантност и се основава на активното участие на децата и включва подкрепата на обкръжаващата ги среда – родители, учители, приятели.

04Apr

Тип-Топ Баба Марта

Posted by WCIF on 6th March 2017

С магията на Баба Марта, момчетата от Възпитателно училище-интернат „Ангел Узунов”, осъществиха своята Втора доброволческа акция от началото на Тип-Топ. Доброволческата акция представлява бонус ниво на играта с точки и удивителни Тип-Топ, в което всеки може да вземе участие, но само 10 момчета имат шанса да постигнат допълнителен резултат. Това са тези, които са на 3-то място от последната Тип-Топ класация и на които играта дава бонус точки от инициативи с местната общност.

Разбира се, предизвикателството имаше Първо ниво „Правене на мартеници” и Второ – “Щанд с работилничка за мартеници в Ракитово”. Надпреварата беше оспорвана и въпреки, че в изработката на мартеници се включиха 13 участника, до второ ниво успя да стигне само един. Заедно с Тип-Топ доброволците на Ре-Акт, последният участник успя да подреди щанда и да сподели за каузата на Ре-Акт, и да направи още една дузина мартеници и с местните деца. Неговите съученици, заслужили висок кредит на Тип-Топ доверие, чрез приноса си в предходното ниво, подкрепиха финалиста, като заедно с част от професионалистите на ВУИ “Ангел Узунов” посетиха щанда.

Ето и какъв беше резултата: Само по време на Първо ниво, момчетата изработиха 108 мартеници за щанда, като работилницата продължи и след него. От продадените мартенички бяха събрани 39 лева и 20 стотинки, с които се постави началото на Тип-Топ Буркан-Касичка. Събраната сума ще е първата инвестиция на момчетата, с която стартира събирането на пари за финансиране на идеи, предложения и инициативи, инициирани от момчетата в интерната.

Инициативата е възможна благодарение на Фондация „Работилница за граждански инициативи” с финансовата подкрепа на Фондация „ОУК“ по „Програма за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето“.

06Mar

Другото поколение или как живеят децата на скайп родителите

Posted by WCIF on 6th February 2017

Габриел е на 16 години от Ловеч. Преди седем години родителите му емигрират в чужбина за да търсят по-добре платена работа. С тях Габриел се вижда на живо два пъти годишно, а за него и по-малката му сестра се грижи баба им. Габриел често е в конфликт с баба си. Карат се най-често заради представянето му училище. Габриел има ниски оценки, не харесва училището. Затова и често отсъства от там. Убеден е, че сам може да вземе решение кое е най-доброто за него. През последните години е свикнал да бъде независим. Придобитата самостоятелност и увереността в собствените избори при липсата на родителски контрол са поставили шестнайсетгодишното момче в ситуации на риск.

Благодарение на проект „Другото поколение“ Габриел се научава как да се справя със застращаващите го ситуации. Среща разбиране и подкрепа в лицето на екипа на проекта, а по-късно и сред училищната общност и семейстовото си. Конфликтните ситуации с баба му намаляват значително, не само защото младежът започва да се представя по-добре в училище, но заради нейните усилия да разбира внука си. В резултат от проекта Габриел става по-общителен и среща нови приятели. Сам взима решенията за себе си, а участието си в проекта определя като един от най-добрите си избори.

06Feb

От „Не искам да общувам с никой“ до „Аз съм доброволец“

Posted by WCIF on 9th January 2017

Петя е на 17г., учи в профилирана гимназия в Хасково и е доброволец в сдружение „Шанс и закрила“ – Хасково. Организацията реализира проект „Ателие за толерантни и равнопоставени отношения“ по Програмата за детско и младежко развитие, основаващо се на подход, при който се отчитат и надграждат силните страни на детето. Проектът използва метода „връстници обучават връстници“, а Петя е един от обучителите.

Като обучител, седемнайсетгодишното момиче се запознава с историята на В. Х. В продължение на два месеца В.Х. си пише във Facebook с момче от нейното училище. Споделя, че по време на чат той ú казва, че много я харесва, държи се мило с нея, а тя го чувства все по-близък. Когато се срещнат в училище обаче, той сякаш е друг човек. Не се спира до нея, подминава я без да поздрави. Най-тревожно за В.Х. са случаите, когато тя минава покрай него и приятелите му, а те избухват в смях зад гърба й. В.Х. споделя на Петя, че се чувства объркана и не знае какво да мисли.

Един ден случайно В. Х. разбира, че момчето говори неприлични неща за нея в училище. Това я разстройва много. Чувства се наранена, защото вече е влюбена. Още повече, че това е първото ú влюбване. В. Х. се затваря в себе си, понижава успеха си в училище и не иска да се вижда с никого.
Петя успява да убеди В. Х. да дойде в Младежката група, сформирана в рамките на проекта. Тя приема, макар и с известно колебание. В началото е сдържана и мълчалива, но постепенно започва да общува с останалите младежи в групата.

С времето успява да прекрати връзка с момчето. Казва на Петя, че ú е много трудно да направи това, защото е свикнала всеки ден да го очаква и да общуват. Но в младежката група среща свои връстници, с които се сприятелява и с които намира общ език.

Много скоро В. Х. става един от най-активните членове на Младежката група. Тя допринася за популяризиране на инициативата „Социална поща“ за изследване отношенията между половете в две хасковски училища, реализирана в рамките на проекта.

09Jan

Всичко може да бъде Тип-Топ

Posted by WCIF on 18th December 2016

#15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ продължава с разказа „Всичко може да е Тип-Топ” или един мотивационен ден във ВУИ „Ангел Узунов“.

Първият Мотивационен ден от програмата на мотивационната система Тип-Топ във ВУИ „Ангел Узунов“ гр. Ракитово дойде така емоционално, както и пълната луна на небосклона – дълбоко вълнувайки и осветявайки и най-скритите места на нашата социална реалност. И както луната ни показа, че в тъмното се крие приказна красота, така и Тип-Топ предизвика младежите без колебание да разкрият своите достойни и силни страни, да се усмихнат искрено на живота, да получат наградите за успехите си и да се изправят лице в лице със своите грешки. А грешките, както често припомня и екипът на Тип-Топ, са нещо, което трябва да приемаме и преодоляваме, за да можем да продължим пътя си напред към това да ставаме все по-добри с всяко следващо решение, което взимаме.

Мотивационният ден започна свежо с няколко енергични и дори музикално-танцувални енерджайзера, които събудиха тези, които все още се прозяваха и изпълниха със смях кръга, който учители и ученици, доброволци и организатори бяха образували. Когато участниците вече бяха достатъчно ободрени физически, всички заеха местата си и заедно си припомнихме приказката за Грозното пате, което животните не приемали, само защото е по-различно от тях, а дори грозновато в техните очи. Но това, което не виждали те било, че то вече носело в себе си изяществото и грацията на лебед и му трябвало само мъничко помощ, за да го разкрие.

Всъщност всички ние сме се чувствали понякога като Грозното пате, но сме склонни да го забравяме, изолирайки, пренебрегвайки и осъждайки другите, само защото смятаме, че са различни. Припомняйки си, че трябва по-често да се вглеждаме в силата на личността, без да се поддаваме на суета и слабост, дойде време и за поредната мотивираща игра на Тип-Топ, в която младежите бяха разделени в три отбора. Всеки отбор получи задача в категориите: Поведение и взаимоотношение, Знания и умения и Хигиена и здравна култура, които са заложени в самата система на Тип-Топ.

Мисията на първия отбор беше да разпъне палатка, на втория – да намери в Интернет какво означава думата „толерантност“, която после да обясни на съучениците си, докато всеки един от участниците от третия отбор трябваше да направи по 30 лицеви опори. За всеки отбор отговаряше преподавател, кой в последствие реши дали отборът се е справил успешно. Както и предполагахме, задачите не затрудниха младежите, но спомогнаха те да разберат колко е важна работата в екип, с което заслужиха и своите награди. Имената на всички участници бяха включени и в томбола за специалната награда – един следобед на басейн с организаторите на Тип-Топ в гр. Велинград.

Така неусетно стигнахме и до същинската част от програмата, а именно обявяването на резултатите от първия изминал месец на ВУИ „Ангел Узунов“ гр. Ракитово с реално прилагане на мотивационната система Тип-Топ. Първите петима младежи с най-голям брой точки получиха ваучер, който размениха на специалния Тип-Топ базар за награди по свой избор. Наградите бяха подбрани с цел да развиват творчески и практически умения у младежите, както и да провокират въображението им. Награждаването мина емоционално и с много поздравления, за високите постижения на най-прилежните. След тях дойде време да обявим следващите 20 младежи, които са постигнали добър резултат, като в следващия месец те ще получат различни предимства при участие е извънкласните дейности на интерната.

Тип-Топ обаче не забрави и младежите с най-много удивителни и следователно най-нисък резултат. Те получиха шанс да превърнат негативните удивителни – в точки, като приемат лична мисия, за благото на всички в интерната. За щастие никой не обърна гръб на тази възможност да се завърне шеметно в играта.

В края на Мотивационният ден емоционално посрещнахме и думата на късмета, който определи кой именно ще отиде на басейн с екипа на Тип-Топ. Макар и да спечели само един, всички бурно съпреживяха този красив миг от лятото.

Така заредени след дългия месец на точки и удивителни, поехме ободряващ дъх, виждайки, че нещата се случват, стига да не забравяме, че всички ние сме участници в тази прерасна игра наречена живот и точно заради това трябва да си помагаме, като истински съотборници.

Автор: Яна Овчеларова, Сдружение Re-act

18Dec

Сините сърца на Иджеван – на гости на една Младежка банка в Армения

Posted by Asya Zaharieva on 17th November 2016

Разположен на 137 километра от Ереван, в близост до границата с Азербайджан, Иджеван е малък град със славно минало. Той е административен център на областта Тавуш и се разполага живописно по склоновете на планина Гугарк и покрай криволичещата река Агхстев и множество стари манастири. Град със забележителна история, част от която е била изключително добре развита индустрия, представена чрез фабрики за текстил, дървообработка, производство на коняк и множество механи и заведения за настаняване. Днес региона Тавуш има много проблеми, а обезлюдяването, липсата на работа и бедността, са някои от основните. Миграцията с цел намиране на работа, в границите на страната, а и отвъд тях, е характерна за града и околността. Много деца прекарват почти цялата година без да виждат единия, а понякога и двамата си родители. Другата основна причина за нестабилното състияние на региона са престрелките по границата с Азербайджан, които до неотдавна са държали под напрежение и ежедневен стрес хората от населените места, разположени в близост до границата.

В Иджеван се намира северният клон на Eurasia Partnership Foundation, благодарение на която Малдежка банка Иджеван става възможна. Заедно с представители на Корпуса на мира, те обединяват усилията си, за да внесат чувствителна промяна и да помогнат на нуждаещите се в региона. Опитват се да внесат промяна в мисленето и поведението на хората в тази част на Армения. По техните думи, региона се населява от една маргинализирана общност, която има нужда от подкрепа от всякакъв вид – както материална, така и емоционална. Клонът на Младежка банка става реалност през 2013 година, като от тогава до сега успява да помогне на мнозина и да финансира редица младежки проекти.

Младежите от Иджеван организраха топло посрещане в своя офис, което дълго ще помним. Усмивките на лицата им, оптимизмът в думите им, слънчевият и уютен офис – мястото, където се сбъдват младежките мечти, са само малка част от безценните моменти, които имахме възможност да преживеем заедно. На срещата бяха поканени да се включат и представителите на местната младежка общност, представители на Корпуса на мира, младежи, чиито проекти са печелили финансиране през годините. Членовете на Младежка банка Иджеван представиха историята на банката и запознаха гостите с кампаниите и проектите, които са част от дейността им.

Чрез своите кампании и проекти, Младежка банка Иджеван се опитва да помага в подобряването ситуацията в региона, като провокира дебати и създава алтернативи за младежката общност. Екипът на банката е група от млади, активни и ангажирани с решаването на проблемите на общността хора. Дейностите на доброволците традиционно включват, както информационни срещи и кампании, така и фондонабирателни практики и провеждане на конкурси за младежки проекти. Успешно успяват да приложат идеята за „учене от връстници“, като по този начин обучават екипа си. Част от проектите на банката са лекции на тема „Лидерство“ и „Лично развитие“, обучителни курсове по темата „Какво не трябва да правим на интервю за работа“ със ситуационни разигравания, провеждани от предствител на Корпуса на мира.

Информационните кампании, които екипът на банката е организирал, се фокусират върху теми като грамотността, образованието, опазване на околната среда. Впечатление ни направиха проект „Равни възможности за всеки“, проект „Антидискриминация“, а също и поставянето на „Малка библиотека“ в парка на града, под формата на дървена кутия, в която всеки може да оставя и да взема книга за четене безплатно. „Добавят цвят към града си“ посредством няколко рисунки върху алеите на градския парк. Една от тях носи посланието „Спасете сините сърца на Иджеван“. Една красива метафора за младите хора на града, в които е надеждата за бъдеще и развитие на региона.

Изрисуваните кошове за боклук, част от проект „Весели кошчета за боклук“, се опитват да привлекат вниманието към културата на опазване на околната среда и, едновременно с информативния си характер, също внасят допълнителен цвят и радост в града.

Членовете на екипа на банката с гордост представиха инициативата, наречена „Младежка банка за малкия бизнес“, която осигурява обучение на талантливи млади хора от района в тънкостите на предприемачеството, изграждането и прокарването на бизнес план. Инициативата включва и първоначално финансиране на избрани с конкурс кандидати, които имат възможност да развият своята дарба или занаят в нещо, с което могат да се издържат и да бъдат самостоятелни.

Голямо беше вълнението в разказа на младежите от Иджеван, когато представиха изпълнението на проект в граничното село Беркабер, в което към онзи момент престрелките са били част от ежедневието на жителите. Те закупуват и поставят пейки в централната част на селото, като по този начин създават място, където местните могат да се срещат и да обсъжат проблемите на общността и как състоянието може да се подобри. С радост споделиха съобщението, което пристига в деня на поставянето на пейките, и което гласи: „Good news from the border: There were no shootings today. A group of young people were installing new benches in the center of the village.“ – „Добри новини от границата: Днес нямаше престрелки. Група млади хора поставяха нови пейки в центъра на селото.“

Изключително развълнувани бяхме от разказа на Варсик, координатор на Младежка банка Иджеван, която сподели историята на момиче от близкото село Ховк, което се обръща към тях с молба да финансират закупуването на печки за отопление на нейното училище. По думите ѝ, учениците в училището буквално замръзвали през зимата, защото училището разполагало едва с няколко печеки, които били стари и развалени. Друг проект, който получава финансиране от банката, след като момче от града моли за помощ, е поставянето на парапети на изключително опасни и стръмни стълби на улица Артскаян, Иджеван, които до момента не са били обезопасени. По думите на домакините ни, а и от това, което видяхме и чухме, става ясно, че Младежка банка е успяла да се наложи като разпознаваем и търсен източник на подкрепа в общността.

Към този момент около 80 млади хора са част от екипи на Младежки банки в различни краища на Армения. От 2007 година насам, общността на Младежка банка е подкрепила 140 проекта с доброволното участие на над 3000 младежи. Десетте банки в Армения успяват годишно да финансират проекти на стойност 15 000 долара.

Посещението на града и местния офис на Младежка банка бе част от програмата на 9-тия Форум на неправителствените организации от Черноморския регион, състоял се в Армения през октомври 2016 година. Представители на Младежка банка София и Младежка банка Габрово имаха възможността да се запознаят с членовете на екипа на Младежка банка Иджеван, Армения и да научат за проектите, които те са подкрепили.

Научи повече за Младежка банка Иджеван тук, за Eurasia Partnership Foundation в Армения тук и тук за Младежка банка International.

Автор: Ася Захариева, координатор на Младежка банка София

17Nov

Науката също може да те направи звезда в училище

Posted by WCIF on 13th November 2016

#15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ продължава с една история за успехите на учениците от ОУ „Георги Бенковски“ и техния учител – Йордан Ходжев.

Теодора и Георги са ученици в основното училище на село Мирково – „Георги Бенковски“. Той е в пети, а тя в седми клас. Вроденото им любопитство, желанието им да експериментират и изследват света ги доведе до центъра за извънкласни дейности „Знам и мога“ в същото училище. „Знам и мога“ е място, където възприемаме и мислим света със средствата на науката, но също и пространство, където децата имат възможност да споделят своите нужди, да изразяват свободно мнението си, активно да участват в живота на нашата малка общност.

Сега отново за Теодора и Георги! Те се включиха в живота на „Знам и мога“ още преди да бъде създаден когато заедно събирахме идеи и пишехме проект, когато търсехме източници на финансиране, когато си представяхме как ще изглежда и по какви дейности ще работим. По идея на децата в проекта включихме 3D принтер и писалка, с които може да се изработват модели (макети) на различни устройства или фигури, които предварително са проектирани дигитално.

Още с инсталирането на 3D принтера Гошко стана един от най-активните негови ползватели и участник в курса по прототипиране. Само за два месеца Георги, почти без помощ, изработва и сглобява макет на протеза за дясна ръка с множество подвижни части, който показва неговото високо техническо майсторство, а също и опит за решаване на социално значим проблем. В бъдеще подобни печатани протези ще заменят скъпите им еквиваленти, направени от леки стомани. Това е важно особено в страните, където липсват ресурси, а и при децата, които с растежа имат нужда от голям брой различни по размер протези.

Теодора пък показа силен интерес към експерименталната химия и най-вече към експлоадиращите смеси, гръмко наричани ендотермични реакции. Тя избра да улови енергията от такава реакция, за да изпрати ракета в околоземна орбита. Разбира се в началото започнахме с умален модел, направен от полиетиленова бутилка (за момента сме все още на това ниво), а за двигател подбра реакцията между калиев перманганат и 30% водороден прекис, при която взривно се отделя газ кислород или както сподели самата Теди: „Целта е да се взриви пластмасовото шише, в което се изсипва течността, и да се получи нещо като ракета, като сместа действа като гориво за ракети“.

След като Теодора и Георги завършиха проектите си, заедно с останалите ученици от „Знам и мога“ представиха направеното от тях на Фестивал на науката в София. Важен момент за децата беше и представянето на свършеното от тях пред медиите.

Какво ще стане от тук нататък не е известно, дали героите на тази история ще продължат да се занимават с природни науки, дали ще си изберат професия която изисква инженерни познания. Едно е сигурно, обаче, че опитът които придобиха те по време работата по проектите и тяхното представяне на Фестивала е донесло не само приятното усещане от добре свършената работа, а и е открехнало за тях вратата към един цял нов вълнуващ свят с приключения и възможности за реализация, чийто праг те вече се веднъж се осмелиха да преминат.

А кой съм аз, разказвачът, на тази история? Казвам се Йордан Ходжев. Така се случи, че от две години съм учител по природни науки на Теди и Георги в ОУ „Георги Бенковски“. В партньорство с Института за насърчване на професионалното образование и обучение кандидатсвахме по Програмата за детско и младежко развитие на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Така с общи усилия създадохме пространството „Знам и мога“, което показа силата си да открива нови хоризонти пред децата и да произвежда възможности да учат и да се развиват.

Общата ни работа с Фондация „Работилница за граждански инициативи” допринесе упешното извървявне на пътя до първото значимо постижение на Теодора и Георги, но далеч не само тях. За шест месеца работа, по проекта са обхванати общо 71 деца от 1-7 клас на училището и от още четири други училища от региона. Вярваме, че с развитие на проекта ще има повече докоснат съдби, които ще постигнат изява, благодарение на собствения си труд и въображение.

Автор: Йордан Ходжев, учител по природни науки ОУ „Георги Бенковски“, Мирково

13Nov

Хатидже Джурина: Изградихме собствено „младежко пространство” за изяви

Posted by WCIF on 4th November 2016

Следващият разказ от поредицата #15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ е на Хатидже Джурина, председател на Сдружение „Младежки инициативи Нестос”, град Якоруда. Разказът е вдъхновен от проект „Нова медия Якоруда – и ние сме част от обществото, чуйте ни!”, който сружението реализира по програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициаитиви“ през 2011-2013 г.

Преди малко повече от година, разбрахме за мисията на Фондация „Работилница за граждански инициативи“: да насърчава различни общности да поемат отговорности и да работят активно за социалното развитие, като използват пълноценно местните ресурси.

Нашият град Якоруда е малък град, разположен в подножието на три планини – Рила, Пирин и Родопите. Градът е много красив, разполага с различни забележителности, природата е уникална. Всичко това е прекрасно, но малкият град не предлага възможности за развитие на младите хора. С група млади ентусиасти решихме да променим това положение и да превърнем нашия град в по-привлекателно място за младите хора.

Като младо сдружение, което стартира дейността си през 2010, нямаме богат опит в реализирането на проекти. Имаме няколко проекта, с които се гордеем. Един от най-добрите и ефективни проекти, е този, който реализираме по програма „Дъга” на Фондация „Работилница за граждански инициаитви“, а именно – „Нова медия Якоруда – и ние сме част от обществото, чуйте ни!”.

На първата среща за организациите, кандидатстващи по програма „Дъга“ се запознахме с много нови хора от различни краища, хора с дългогодишен опит и множество реализирани проекти зад гърба си. Тогава си помислих, че нямаме шанс да спечелим проекта. Едва ли биха се доверили на организация с малко опит като нашата. Но въпреки това с нетърпение очаквах да излезе класирането на организациите, които ще бъдат подкрепени. Не мога да опиша с думи емоциите, които изпитах, когато видях, че сдружението ни е в листата на одобрените. Веднага споделих добрата новина с доброволците.

Първоначално и малко се стреснах, защото цялата отговорност по реализирането на проекта бе поверена на мен, страховете ми се основаваха на това, че все пак не всичко зависи от мен, ще работя с различни хора, ще се сблъскам с различни характери. Но тази отговорност вече беше поета и не ми остана нищо друго, освен да кажа „Напред и на горе!”.

В процеса на работа ми по проекта до днес съм имала и трудности, но хубавите неща и положителните емоции надделяват. На първо място получих удовлетворение за себе си, разбрах, че мога да съм полезна на младите хора, че мога да допринеса за промяната на моя град.

Благодарение на нашия проект успяхме да се докоснем до инициативността и креативността на младите хора от цялата община. Това донесе много добри резултати за тяхната социална адаптивност и личностно развитие. Изпълнението на всяка една от дейностите по проекта подпомогна създаването на различни типове лични и социални умения в подрастващите от целевата група. В процеса на работа придобихме допълнителни знания и умения, повиши се самочувствието ни на знаещи и можещи, пълноценни и конкурентно способни хора. Получихме също и допълнителни комуникативни умения, личностна изява, утвърждаване на собствената ни позиция и мястото ни в общността, което е добра предпоставка за успешни бъдещи граждански взаимодействия.

Благодарение на организираните по проекта срещи между ученици, учители, родители и представители на местната власт, повишихме обществената си активност и получихме широк отзвук сред местната общност, достигнахме до подобряване на учебно-възпитателната среда и доброто взаимодействие между различните възрастови групи. В процеса на проведените обучения по проекта до обогатихме знанията си от училище и получихме много нова информация. Създаде се една много интересна извънкласна форма на образование за една голяма група подрастващи. Изградихме едно собствено „младежко пространство” за изяви. Повишаването на знанията на участниците по проекта, оказа положително влияние и върху постиженията им в училище.

Всичко това стана възможно, благодарение на това, че „Работилница за граждански инициативи“ ни гласуваха доверие, дадоха ни възможност за развитие и усъвършенстване. Изказваме голямата си признателност на тази организация, защото тяхното съдействие не бе само финансово. През целия период на проекта те ни помагаха, винаги бяха отворени за въпроси и комуникация. Поправяха грешките ни, защото човек се учи от грешките. Организираха обучения, в резултат на които получихме много допълнителни знания и умения в областта, в която се развиваме.

Благодарим на „Работилница заграждански инициативи“, че ни дават възможност за развитие, радваме се, че в България има такива организации, които са склонни да помагат и да дават шансове на младите за напредък.

Бъдещето принадлежи на позитивния човек, на този който разбира цената на образованието и търси начини за реализация!

Автор: Хатидже Нури Джурина

Председател на Сдружение „Младежки инициативи Нестос”, град Якоруда

Останалите истории от поредицата #15историиЗаУспеха, четете от тук.

04Nov

Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове

Posted by WCIF on 28th October 2016

Огънят в камината бумтеше. Сухите съчки шумно пукаха, възпламеняваха се, и мигом се превръщаха в огнени въгленчета, които по-късно бавно тлееха и образуваха жарава. Дядо Петър сръчно разравяше въглените, добавяше тънки дръвца, а в тишината пукота им беше завладяващ. Тихо е в дома на възрастните хора. Но днес, те ще посрещнат в къщи куп малки дечица, които ще се учат да месят хляб. Очакваха да дойде и фолклорната група. Рано сутринта баба Пъша започна с приготовленията. Извади от килера нощвите, почисти ги, покри ги с тъкан месал и ги сложи на масата. Отся със сито от най-хубавото брашно, което имаше, и го изсипа в нощвите. Още предишния ден бе приготвила кваса за хляба. Набра хмел, свари отвара от неговите шушулки и запари царевично брашно. Получи се хубав квас, с който да замеси и научи децата да правят домашен хляб. Премени се баба Пъша, облече пошивана риза, върза пищимал и пъстра тъкана престилка. Прибра белите си коси и забради копринена кърпа. Подвикна на дядо Петър да донесе връшника, че да е под ръка когато дотрябва да се пече хляба.

Слънцето грееше, а лозниците на двора хвърляха пъстра сянка. Все още зелените гроздове висяха надолу и украсяваха асмите. По чакълената пътечка важно-важно се разхождаше котарака Писан. Откъм кокошарника се дочу кукуригането на петела.

В този момент двора се огласи от весели детски гласчета. Пристигаха момиченцата, които днес баба Пъша ще научи да месят хляб. Всички бяха превъзбудени от предстоящите вълнуващи преживявания.

Възрастното семейство посрещна децата и те се настаниха около голямата маса. В този момент пристигнаха и жените от фолклорната група, нагиздени с пъстри народни носии и китки в косите. Баба Пъша сладкодумно разказваше на децата какво ще правят с брашното, как ще стане тесто, и как после ще се опече питката, както и как накрая всички ще я опитат. След като успя да привлече вниманието им, тя се поинтересува дали някой се е опитвал да меси пита. На всички деца щеше да им е за първи път и затова много се вълнуваха. Баба Пъша отви нощвите, показа им отсятото брашно и им разказа как е приготвила кваса. Направи кладенче, а едно от децата изсипа шупналия квас в средата му. Добавиха и малко сол. Подаде дървена лъжица на друго дете и му обясни как да бърка, за да се получи гъста каша. Наобиколили нощвите, децата надничаха с любопитство и гледаха как от брашното се образува тесто. След като бабата сръчно го омеси, дойде ред всяко дете да се пробва със собствените си ръчички да меси. Много смях и веселба предизвикаха залепналите с тесто ръчички, които бабата умело изчисти като добави още брашно. Тестото беше вече готово. Баба Пъша донесе приготвената тава за печене, черна, кръгла, с вълнообразни краища отстрани. Помаза я с мазнина и децата сложиха питката в нея. Старата жена им показа как да я притиснат, за да бъде равномерно разпределена в тавичката. Завиха я с тъкания месал и оставиха на топло до камината за около час да втаса. Жените от фолклорната група запяха обредна песен , а децата подеха народните мелодии. Дядо Петър добави нови дръвца в камината, че да се образува жар за печенето на питката.

Междувременно бе дошла и съседката баба Райна. Чула детската глъчка и дошла да види какво става у комшиите.Тя имаше крава и носеше пълна кофа с прясно издоено мляко за децата. Докато да втаса тестото за питката, баба Райна показа на децата как се прави домашен кашкавал от краве мляко. Изсипа прясно издоеното мляко в голяма тенджера и го сложи на печката да се свари. Децата я наобиколиха и гледаха с интерес как млякото образува малки балончета и пухкава пяна. Баба Райна разказваше на децата, че е най-важен моментът, в който млякото се пресича с лимонена киселина и сол, за да стане кашкавалената смес. И момента дойде. Млякото завря. Едно от децата добави към млякото лимонена киселина. Друго добави 4 супени лъжици сол, а бабата непрекъснато бъркаше с голяма лъжица. Колкото повече вреше млечната смес, толкова по-добре се пресичаше. Трябваше да се свали от огъня, да се охлади малко, след което да се отдели кашкавалената смес от течността. Весело беше. Децата пееха наравно с жените. После бабата взе подходяща марля и цедка, и с помощта на децата прецедиха и оформиха кашкавала. Сложиха го на хладно, за да се стегне.

Баба Пъша отви тавата с питката. Беше добре втасала и готова за печене. Даде една вилица на децата и им показа как да надупчат и нашарят питката. Дядо Петър разрови огъня в камината като издърпа въглените в единия край. Постави тавата с питката. Покри я с връшника и посипа топла пепел и жар отгоре, че да се опече. Отново всички запяха песни. Не след дълго дядо Петър повдигна връшника и видя, че питката се е опекла. Извадиха я от пещта и я покриха с кърпа, че да „обиколи нивата”. Дойде и най-вълнуващия момент за децата –да опитат топла питка с пресен кашкавал. Старите жени разчупиха на децата дъхавата погача. Топла пара се издигаше , а мириса на прясно изпечено тесто беше завладяващ. Разрязаха и кашкавала на малки парченца. Ароматът и вкусът на домашно приготвените храни беше неописуем. Децата лакомо поглъщаха вкусните хапки.

Едно невероятно преживяване , една невероятна среща на поколенията, едно невероятно предаване на традициите на младото поколение.

А вкусът ?…
Това е „Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове”.

Автор: Димитринка Гетова
НЧ „Зора 1990”, с. Победа

Публикуваме разказа в рамките на кампанията #15историиЗаУспеха, създадена по случай #15годиниФРГИ. Разказът е вдъхновен от проект „Вкусът на детството – хляб, мляко и песен – за векове“, реализиран по програма „Живо наследство“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). От създаването си до сега ФРГИ е подкрепила над 1 100 организации, като средствата за тяхното финансиране надвишават 5,5 милиона лева. Към тях малко над 2,5 милиона лева са привлечени от местни дарители. #15историиЗаУспеха има за цел да покаже какво стои зад тези цифри.

28Oct